Премиерните представления на „Леонс и Лена“ са на 7 и 8 януари. В ролите на Леонс и Лена са Димитър Крумов и Симона Здравкова. Участват още актьорите Васил Дуев-Тайг, Галя Костадинова, Деница Даринова, Димитър Крумов, Иван Николов, Симона Здравкова. Българският превод е на Ирина Илиева. Музиката е на Явор Милчев.
"Сайт спесифик спектакълът разказва един от най-хубавите и изключителни текстове, пълни с вечни истини и ирония на живота, писан през 1836 г. Темата му е насочена към човека, загубил интерес за съществуване и безпътието му. В ролите се превъплъщават едни от най-добрите млади независими артисти в България. Режисьорското решение е интересно и нестандартно не само за образите, а и за разположението на самото сценично пространство, което ограничава капацитетът на публиката", допълват от сдружение „Конклав“.
По думите им на 20 и 21 януари тази година в "Дойчес театър" в Берлин, „Леонс и Лена“ има също своя премиера с млад екип под режисурата на Улрик Раше.
РЕЖИСЬОРЪТ
„Леонс и Лена“ представлява своеобразен лакмус, с който да се осветят настоящите човешки проблематики. Би могло да се твърди, че всяко поколение има своите Леонс и Лена. Макар често припознаван като приказно-фееричен (и комичен) текст, той всъщност носи съвсем друго усещане. Пред нас ще се разкрие агонизиращия образ на кралство в необратима политическа криза. На несъзрели управници, чиято основна цел е абдикацията от управление. На властимащи, бягащи от реалността чрез конструирането на някаква псевдо-метафизика. На умора от властта, копнееща само за едно – за собствената си смърт", казва режисьорът Боян Крачолов.
„Смразяваща е интуицията на Бюхнер за подобна ситуация. Защото, във време на такава криза, в което всички бягат от властта, тя ще дойде в ръцете на онзи, който я иска. Дори това да е кралският шут. А такова време, струва ми се, не е време за смях", допълва той.
АВТОРЪТ
„Ако нещо може да помогне в наше време, това е насилието… Младите биват упреквани, че употребяват насилие. Но не сме ли в постоянно състояние на насилие? Тъй като сме родени и отраснали в затвор, вече не забелязваме, че сме заседнали в килия, с вериги на ръцете и краката ни и кърпи в устите ни. Какво наричаме законна държава? Закон, който превръща огромни маси от хора в добитък, за да задоволи престорените нужди на едно незначително и упадъчно малцинство? И този закон, подкрепян от груба военна сила и глупавите интриги на агентите му, този закон е една вечна, недодялана сила, която атакува справедливостта и здравия разум. И аз ще се боря срещу него устно и физически навсякъде, където мога", пише Георг Бюхнер на 5 април 1833 г.
Георг Бюхнер е роден на 17 октомври 1813 г. и умира от тиф на 19 февруари 1837 година, на 23-годишна възраст. Бюхнер учи медицина в Страсбург и Гисен, също така участва в революционно републиканско движение. За краткия си живот е автор на четири пиеси, сред които „Смъртта на Дантон”, „Войцек”, „Леонс и Лена”. Интересна е съдбата на четвъртата пиеса на Бюхнер, която е изгорена. И днес текстовете му продължават да са неизменна част от репертоара в най-добрите театри в Европа. Бюхнер е един от драматурзите, които прехвърлят своеобразен мост от периода на Романтизма към модернизма.
/ДД