Новата тава, която излиза на музикалния пазар в петък, е озаглавена "Every Loser" и залага на "печеливш впряг". В зависимост от песента слушателят може да чуе басиста Дъф Маккагън ("Гънс ен роузис), китаристите Стоун Госард ("Пърл джем") и Дейв Наваро ("Джейнс адикшън") и барабанистите Чад Смит ("Ред хот чили пепърс"), покойния Тейлър Хокинс ("Фу файтърс") или Травис Баркър ("Блинк 182").
Огневата мощ се усеща още в първото парче "Frenzy". Арсеналът обаче влиза в услуга и на меланхолични песни като "New Atlantis".
Разумен ли е подобен заряд за 75-годишен изпълнител? Тези, които са виждали Иги Поп на сцената миналата пролет, знаят, че бившият лидер на рок групата "Студжис" е във форма.
"Той е последният от мохиканите след смъртта на Дейвид Боуи и Лу Рийд", казва Жил Шепс, съавтор на "Иги Поп и "Студжис" и основател на френския фенклуб на Игуаната през 70-те години на миналия век.
Боуи впоследствие ще продуцира албуми на другите двама изпълнители. Снимка на триото от 1972 г., на която Иги Поп е с разширени зеници, остава за поколенията. От началото на 90-те години на миналия век "големите глупости", сред които всевъзможни зависимости, са зад гърба на Игуаната. Изпълнителят води по-здравословен начин на живот, позволявайки си по чаша вино с добро ястие, пише Жан-Шарл Дегру, автор друга книга за Иги Поп.
"Той изненада феновете с джаз албума "Free" и когато вече не е очакван в рока, се завръща в галоп", отбелязва Жил Шепс.
Дегру, който първоначално също е бил "объркан" от "Free", впоследствие осъзнава, че албумът се вписва в еклектичните любови на музиканта - гаражен рок, ритъм енд блус, естрадна музика. "Не го споменаваме често, но един от най-големите му идоли е Франк Синатра", казва той, отбелязвайки също, че новият албум "Every Loser" "осъвременява" Иги Поп и обхваща ключови елементи от неговия рок, поп или ъндърграунд репертоар.