Тя обясни, че всички ритуални действия са насочени към прогонване на злите сили и подсигуряване на благоденствие. Отправят се имитативни и вербални послания за здраве и плодородие през предстоящата година. Всичко е подчинено на принципа на инициалната магия – „Каквото направиш първия ден, това ще правиш през цялата година“ или още „Каквото е първият ден, такова ще да е през цялата година“, посочи Ганчева.
По думите й в Западна България, когато малките сурвакари тръгнат из селото, стопаните на всеки дом гледат кое дете първо ще прекрачи прага им. „Има поверие, че „ако това е момче през годината ще се раждат предимно мъжки деца и животни, ако е момиче - къщата ще се изпълни с женска челяд“, каза етнографът. Тя посочи, че рано сутринта жените закачат дрянова клонка на входната врата и наричат всяка пъпка на член от семейството. После ги хвърлят в огнището и по огъня гадаят за бъдещето. Момите и младите жени късат от пъпките на сурвакниците и заедно с малко слама ги пускат във водата. После си измиват косите, за да станат дълги, меки и гъсти. В някои места слагат от пъпките и младите клонки на дряна в храната на животните. Много често децата поставят от дряновите пъпки в полога на кокошките, за да има много пиленца.
„Вярата в магическата сила на дряновата тояжка и клонка е толкова силна, че всяка нейна част е магическа. Отглас от това поверие е традицията в Граовско с треските, останали от сурвакницата да се прекадяват кошерите с пчели, а пръчките да се забиват в пчелина“, посочи още Даниела Ганчева.
Тя разказа, че сурвакарските благословии са известни като „сорвакия“, „блаженка“, „слава“, молитва. Изреченото в тях е магическо заклинание, което трябва да се превърне в реалност. Ганчева допълни, че съществуват различни варианти на сурвакарски молитви, но навсякъде се нарича за живот, здраве и плодородие. Капанските сурвакарчета от Цар Калоян например наричат:
„Сурва, сурва година,
Голям клас на нива,
Червена ябълка в градина,
Чер грозд на лозе.
Да си жив до амина!“
В Еленския Балкан и сред заселниците балканджии в Разградско се сурвака с думите:
„Сурва, сурва година,
Весела година,
Зелен клас на нива,
Голям грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина, пълна къща с деца.
Живо, здраво догодина,
Догодина, до амина!“
Даниела Ганчева разказа още, че в различните райони на страната, новогодишният обичайно-обреден комплекс съдържа определени специфични характеристики. Според народните вярвания те са още един способ за магическо подсигуряване на здраве и благоденствие. „При капанците от разградското село Осенец още преди съмване стопанката на дома става и първа сурвака с железен ръжен всички от семейството. Вярват, че силата на желязото и огъня могат да се предадат на хората“, обясни етнографът. Тя добави, че в Смолянско децата пълнят джобовете си с речни камъчета и щом сурвакат всички в къщата, хвърлят по едно камъче в огнището с пожеланието колкото много са камъчетата в реката и колкото много тежат, толкова много да са паричките и също толкова много да тежат в кесиите.
Ганчева допълни, че сурвакниците никога не се изхвърлят, за да не се направи обратна магия. Най-често те се поставят на покрива, пускат се в реката или се изгарят в огнището, за да се сбъднат наричанията.