Първата част на спомените излезе през 2020 г. в тогавашното списание „АРТизанин“ и издателство „Аргус“. Там режисьорът и педагог Дюлгеров разказа за девет филма и три неосъществени проекта в периода 1970–1990 г. Във втората част са разказите му за филмите „Черната лястовица“ (1992-1999), „Лейди Зи“ (2000-2005), „Хубава си, мила моя“ (2004), „Спомени за „Океански риболов“ (2007), „Козелът“ (2009) и „Буферна зона“ (2014), както и за неосъществените проекти „Свети Никола Странник“ (1990-1991) и „Патриархална приказка“.
От 1999 г. Дюлгеров е професор в НАТФИЗ, а от 2010 г. – почетен професор на Нов български университет, „за големи постижения в областта на българското игрално кино и особени заслуги в преподаването по филмова режисура“. Той води курсовете „Киноезикът на игралното кино - сравнителен анализ“, „Работа с актьора пред камера“ и Майсторски клас в магистърската програма по филмово и телевизионно изкуство в Департамент „Кино, реклама и шоубизнес“.
В българското кино проф. Георги Дюлгеров притежава най-престижните награди за кинорежисура, получени на международни фестивали: „Сребърна мечка“ за режисура на Берлинале през 1978 г., „Златен рицар“ от Палермо’86 за „Нешка Робева и нейните момичета“, „Сърцето на Сараево“ за най-добър филм и награда на La Confederation Internationale des Cinemas d’Art et d’Essai (CICAE) на международния фестивал в Сараево през 2005 г. Лауреат е на награди от фестивалите на българския филм „Златна роза“ във Варна и „Златен ритон“ в Пловдив. От 1994 г. е член на Европейската филмова академия.
Георги Дюлгеров е убеден, че филмите имат свой отделен живот. „Не говоря за живота му по екраните – зрители, критици, тълкувания, статии… Говоря за другия живот на филма, за оня, който не е запечатан на лентата. За оня живот, който се случва по време на снимки. Или след това. За хората, които са замесени – или в създаването на един филм, или в неговото спасяване, че дори и в неговото поругаване… Не обичам, когато в началните надписи се изписва: „Един филм на…“ Филмът не е само на режисьора, той е на всички, с които го е работил. Аз не помня кои хрумвания са мои, а кои на сътрудниците ми. Ако пиша в този текст „моите“, то е само заради неувереността в собствената памет. Това си спомням аз, а може би друг ще си спомни нещо съвсем различно. Паметта не е исторически документ, тя избира от миналото онова, което й харесва. Или което й е изгодно…“
Както в първата книга и в „Биография на моите филми“ – II част – Георги Дюлгеров увлекателно разказва за съвместната си работа с десетки хора – от сценариста и режисьор Светослав Овчаров през актьора и близък съавтор Руси Чанев, изследователите „циганолози“ Елена Марушиакова и Веселин Попов, оператора Христо Димитров – Хиндо, до актрисите Стефка Янорова и Снежина Попова, актьорите Иван Бърнев и Ивайло Христов, асистентката Антония Милчева. В почти всичките си филми Дюлгеров привлича непрофесионални актьори – натурщици. Тук особено занимателни са разказите за Любов Любчева, Анелия Гърбова, Павел Паскалев, Анджела Родел…
„Биография на моите филми“ – II част – съдържа 46 видео откъса от филмите за които разказва авторът. За читателя те са достъпни посредством кю ар кодове в специален сайт в Ютюб. Съдържа и „Избрана филмография и награди“: 18 филма от 1970 до 2014 г.
Книгата е посветена на внуците на Дюлгеров Деян и Асен. Това предопределя желанието и волята на автора да представи и съдържанието и духа на времето, в което е правил и продължава да прави кино. И добавя: „Старите къщи са като старите хора – пълни са със спомени.“
Последният филм на Георги Дюлгеров, който той завърши в края на годината, е „Записки по едно предателство“ по „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов. Премиерата му ще бъде на 27-ия Международен „София Филм Фест“ и в „София Филм Фест на брега“ в Бургас през март 2023. /ПД