Сектор "Селско стопанство" е сред най-динамично развиващите се по отношение на технологична модернизация, роботизация и прилагани политики. Дигиталната и зелена трансформация поставят нови предизвикателства пред сектора и пред ключовите играчи в него за действия и решения в кризи. Работната сила в отрасъла е количествено недостатъчна, но и критична като умения и компетенции. Не е тайна, че доходите на заетите и особено на наетите работници в отрасъла са ниски, под средните за страната, а осигурителните им права са ограничени, обясни Валентина Васильонова, председател на ФНСЗ.
Според цитираните от доц. Иванов данни, между 2007 и 2019 г. в ЕС работната сила намалява с около 20 процента, а в света – със 7-8 процента. В България темповете са дори по-големи и по-бързи. "За същия период у нас работната сила е намаляла почти три пъти спрямо тази в света. Това са по-бързи темпове, отколкото земеделието може да си позволи", коментира той.
Изпълнителният директор на ИАИ обясни, че когато стойностите са отрицателни, има изпреварващо намаление на работна сила и тя намалява по-бързо от капитала.
Трудностите пред набавянето на сезонна работна сила са в невъзможността на българското земеделие да осигури трайна сезонна ангажираност, заяви доц. Иванов. Като един от устойчивите пътища за преодоляване на проблемите в сектора, той посочи модернизацията и внедряването на нови технологии за заместване на работна сила.
Друг безспорен проблем, който беше подчертан няколко пъти по време на форума, е застаряващата работна сила - доминиращата възраст в земеделието у нас в периода 2007-2020 г. е над 65 години (около 30 процента). Относно половото съотношение, в сектора доминират мъжете - 72 процента спрямо 28 процента жени. Доц. Иванов отбеляза също, че земеделието у нас става все по-бизнес ориентирано, за сметка на малките ферми.
"Гласовете на младите хора все още не се чуват, особено в диалозите относно политиките в селското стопанство и храните. Затова е от решаващо значение да се включат и овластят младите в зелените агрохранителни системи и вериги на стойност", каза Андрея Щерев, председател на Българската асоциация за кръгова икономика и биотехнологии.
Според него трансформацията на заетостта в сектора чрез зелени работни места за младежи е ключов фактор. "Има необходимост да се инвестира в умения, публични услуги, инфраструктура и изграждане на капацитет, за да се създадат жизнени селски общности", заяви Щерев.
Той все пак отбеляза, че не бива да се поставя цифровизацията като основен приоритет – тя е цел за постигане на добри икономически модели.
Според Светла Василева, политически съветник на ФНСЗ, има необходимост от адекватни финансови мерки за привличане на млади хора в сектора. Тя подчерта, че доста критична е също ситуацията в образователния и демографския сектор на отрасъла.
"Бяха създадени съвсем грешни управленски норми относно заплащането в земеделието. Вариацията на средната заплата зависи от много фактори и не само от усилията на работника - производителността в сектора се е повишила, но няма връзка със заплащането", коментира Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) и главен икономист на конфедерацията. Според него тази и миналата година секторът има най-голямо основание да иска ръст на доходите.
Той цитира данни, според които през 2021 г. брутната добавена стойност расте с 8 процента, ръстът за селското стопанство е 30 процента. През първите 2 тримесечия на настоящата година също се наблюдава ръст. "Този отрасъл се намира във възходяща фаза и няма логика страната ни да е нетен вносител, а не нетен износител", подчертава Костов, отбелязвайки, че числата са в полза на работещите – да искат по-голямо възнаграждение.
По думите на Василева грешната аграрна реформа, извършена преди 30 години, продължава да оказва сериозни социални последици и до днес. "Така от страна износител, се превърнахме във вносител – внасяме 75 процента от хранителните продукти в момента", каза тя.
Тази е първата от поредицата дискусии, за да се очертаят параметрите на проблема и да даде предложения/препоръки за действия на секторните социални партньори. Планувани са общо три форума. Вторият ще бъде свързан с квалификацията и разположението на работната сила на пазара на труда, а третата тема е посветена на безопасността и качеството на работната среда. Идеята е информацията от трите събития да бъде анализирана и синтезирана, за да излезе в аналитичен документ.