Проф. Булев се занимава с теория на архитектурата от завършването си, когато прави и докторантура, свързана с естетика на средата в градовете, сподели той в интервю за БТА. Интересите му са по темата за човека и неговата жизнена среда, както и техните двустранни отношения. Издал е 14 книги, между които двутомникът „Ландшафтна архитектура“ и един фундаментален научен труд за архитектурна естетика в пет тома. Сега той предлага на читателите книгата „Естетика на архитектурата“, която определя като квинтесенция на мащабното си изследване. Също както другите му издания, тя съдържа много илюстрации - ръчни скици на автора. Сред тях има както концептуални, така и рисунки на сгради, чертежи и др. „Моите задачи са на първо място да се подчертае значението на проблемите на естетиката за архитектурата, значението на красотата, външността. Сграда, която не е красива, не може да се нарече архитектура, въпреки че може да бъде подписана от архитект“, казва проф. Булев.
Ето и цялото интервю, което той даде за БТА във Варна:
Защо намираме повече красота в старите сгради отколкото в новите, въпреки че вярвам съвременните архитекти също търсят естетиката в своите проекти?
- В сградите и в средата винаги се отразяват нашите естетически вкусове и предпочитания, но рядко правим шедьоври. Въпреки че се говори за това колко е важна естетиката, всъщност и в образованието, и в практиката нещата са оставени без задълбочен подход. Има различни школи по света и у нас, но това остава на заден план в основния профил на обучението ни. Ние сме погълнати в голяма степен от овладяването на съвременните технологии на проектиране и от проблемите на икономиката, технологията и отчасти на екологията, но не във всички аспекти. Най-често екологията се свързва с енергийната ефективност, което е крайно недостатъчно.
Студии, школи и възгледи по темата за архитектурната естетика остават на заден план. Считам, че в образованието теорията на изкуството и естетиката трябва да имат по-голямо място. Архитектурната теория се извлича от практиката и е свързана с оценката и критиката, а това е друга област, която е доста занемарена. Аз работя от три години в Съюза на архитектите и това е едно от усилията, които полагам, да се развиват архитектурната теория, образование и критика. Известната недооцененост на естетическото в образованието е по-тесен израз на общо подценената хуманитарна същност на архитектурата. Липсват и дискусии, а естетическите оценки се раждат в контакта с хората, те носят белега на мястото и времето.
Все пак не може да обвиним, предполагам, само архитектите, защото е важно какво иска този, който поръчва сградата, нали?
- Огромна е ролята на инвеститора. Важно е той да бъде културен, за да може архитектът да работи със свобода и да се разгърне. Разбира се, когато говорим за старите сгради, те са правени в друг период, когато са били по-устойчиви обществените структури и съответно вкусовете. Сега сме в един турбулентен процес на голяма динамика, в която се раждат нови естетически критерии и принципи, но те се появяват по-скоро в отделни уникални сгради. Трудно е това, което съвременността ражда в отделни примери да си пробие път до масовата практика. Архитектурата зависи от много външни за естетиката фактори. Така е във всички изкуства, но тук връзката е по-пряка. Считам, че и в съвременното творчество има забележителни неща, но проблем е, че те не се познават достатъчно, а и не са толкова много, колкото бихме желали.
В градската среда се наблюдава едно негативно явление според мен. Новите сгради не винаги се съобразяват с околния пейзаж, а главните архитекти се оправдават с това, че няма „закон за гледките“ и те одобряват един проект по конкретни параметри според Закона за устройство на територията (ЗУТ). Може ли да бъде променено това, за да добият по-хармоничен облик градовете ни?
- Така е, става дума за устойчивия архитектурен принцип на ансамбъла, който намира приложение и в интериора. Както мебелите в една стая, така и сградите на един площад трябва да бъдат в художествена връзка, да изграждат цялостност, каквито примери виждаме в историята, вкл. и у нас, в Трявна. Факт е, че в нашето законодателство не съществува думата архитектура, какво да кажем за естетически качества. С колеги считаме, че тези по-сложни за прилагане принципи трябва да намерят място в нашите правилници дори като по-стриктни норми на изграждане, защото често виждаме как в стари части на градовете се залага дори и в градоустройствените планове по-висока етажност от тази, която могат да понесат, и се пренебрегва това, което се е развило исторически.
Преди промените регулираща естетическа роля изпълняваха художествените съвети към общините. Не може ли тяхната дейност да бъде възстановена?
- Тази непълнота в законодателството, която отразява обща незрялост към средата доведе до амбицията на архитектите да се разработи специален Закон за архитектурата, в който тя да се дефинира като културна същност и явление. Това сега не съществува изобщо. Ако отворите нашата „библия“ - Закон за устройство на територията, там думата архитектура не съществува, както и други понятия, свързани с нея. В рамките на новия закон е заложена идеята за архитектурно-художествена оценка чрез възраждане на тези съвети, за които Вие говорите -те да имат по-широки функции, бидейки обществено-държавни, тоест в тях да участват и хора с отношение към средата, въпреки че не са архитекти. Разбира се, възраждането на тези съвети и разширяването на тяхната практика няма да бъде лесно.
В новия закон поставяме и въпроса за архитектурното образование и наука, защото в момента ние нямаме никакво научно звено, което да се занимава с материята, за разлика от други сфери. Архитектурата е с широко значение за живота на хората, не случайно тя е регулирана професия в Европейския съюз, за да се осигури качество.
На какъв етап е този нов Закон за архитектурата?
- Работим по него в Съюза на архитектите и имаме един основен вариант, в който се поставят серия принципни въпроси. Този текст е бил много пъти на вниманието на различни кръгове, пред евродепутати, председателя на Народното събрание, в Министерството на културата. Считам, че е въпрос на близко бъдеще този закон да бъде поставен на по-широка дискусия на високо ниво. Първата версия разработихме преди две години и тя е приета от нашето Общо събрание като една основа, но турбуленциите в политическия живот и пандемията забавиха широкото ѝ обсъждане, но то предстои. Трябва да подчертая, че мнозина смятат, че това ще бъде един „философски камък“, който ще започне да превръща всичко в злато, но целта е да се постави на по-комплексна основа понятието архитектура и да се дадат инструменти за регулирането на качеството, особено в неговите социални, културни и естетически характеристики.
Принизен е статутът на архитекта и трябва да има някаква защита на тези ценности, за които говорим, а това засяга и работата на главните архитекти. Решенията им трябва да бъдат защитени именно с работата на тези експертни съвети, които сега нямат почти никакви права. Строителният бранш иска опростяване на всички процедури, за да може по-бързо да се одобряват проектите. Това е разбираемо, няма лошо да става бързо, но нека да става и хубаво. Нека нашите строители и инвеститори да се ограмотят, така че да искат и да разбират хубавите неща и да приемат естетиката.
Има голяма разлика в облика на големите градове и малките населени места, особено селата, където в последните години се забелязва стремеж към екологично строителство и завръщане към природните материали. Вие отчитате ли го?
- Има една обща постановка, че строителството от антиекологично трябва да се трансформира в дружелюбно към природата. За това има много възможности. Сега се проучва влиянието на сградите върху околната среда и се правят такива оценки. От друга страна, вече особено в по-развитите страни не се строят толкова много нови неща, което поставя въпроса за рехабилитацията на съществуващите сгради, оползотворяването на строителните отпадъци. При материалите всички забелязваме, че технологията върви напред и все повече изкуствени имитират естествените. Това също говори, че хората имат желание да запазят природното. Едно връщане към изконните материали, които са свойствени за нашето старо строителство, е много ценно. То е възможно, според мен, повече в малките населени места и в селата, където се завръщат хора и строят частни къщи. Това ще се развива, защото силната технологизация поражда като антитеза връщането към природата, кара ни да преоткрием ценности като дворчето, близостта до зеленината. А връзката с големия град е лесна, защото сме все по-моторизирани.
Само че трябва да отбележим, че нещата не са съвсем прости. Строейки с естествени материали, ние всъщност консумираме това, което природата ни е дала. Това не може да става както преди сто години, когато обемът на строителството е бил много по-малък. Балчишкият камък вече не може да се ползва, защото е забранено, за да се съхрани, а с дървото нещата не са лесни. Това има своите решения, процесите са много, но е факт, че се научихме да ценим повече природните неща и тези елементи дори в един модерен дом ни радват. Трябва всичко, което не можем да възстановим, да бъде съхранено.