Съществителното име Коледа нерядко се използва в нашия език за означаване на празника Рождество Христово (по плът). То се среща и в народните говори, и в най-разнообразни по замисъл, смисъл и функция текстове на съвременния български книжовен език. Следователно изясняването на произхода и значението на думата Коледа не е излишно. Това изясняване има както осведомителна, така и практическа стойност, защото ще ни помогне да разберем в каква обстановка и в какви текстове е оправдана употребата на тази дума.
Думата Коледа по произход е латинска – води началото си от лат. Kalendæ (съществува и графичен вариант Calendæ). С това име римляните са наричали първия ден на всеки месец (предполага се, че съществителното име Kalendæ е етимологически свързано с глагола calo „викам, свиквам“, грц. καλέω, тъй като на този ден се съобщава кога ще бъде следващата основна дата на месеца – на петия или на седмия ден). Календите са освен това и ден, в който се изплащат паричните дългове.
Тъй като римският календар първоначално е лунен, календите са съвпадали с новолунието
Съществителното име Коледа е ранна заемка в нашия език и в другите славянски езици (вж. сърбохърв. коледа, словен. koleda, рус. коляда, укр. и белорус. коляда, чеш. и словаш. koleda, пол. kolęda и kolanda, стародолнолуж. koloda, полаб. kolędе, kolędnjak). То е засвидетелствано и в старобългарския език (вж. старобълг. колѧда), където означава Нова година; употребено е в Синайския требник, който е старобългарски глаголически паметник от XI в.
Нека да обърнем внимание и на две фонетични особености на заемката Коледа.
Гласната [а] от лат. Kalendæ в старобълг. колѧда преминава в „о“, защото в старобългарския език вокалът „о“ се произнася доста широко и гласежът му се доближава до [а]. Засвидетелствани са редица случаи, в които гласната ă в чужди думи, заети у нас през старобългарския период, се предава с „о“, напр. старобълг. ПОГАНЪ – лат. paganus; старобълг. ОЦЬТЬ – лат. acetum; старобълг. ОЛТАРЬ – лат. altare. Старинните местни имена в Гърция, които са от славянски произход, дават същите сведения относно гласежа на старобълг. „о“.
В старобългарските писмени паметници не са засвидетелствани случаи на смесване между гласните „а“ и „о“, а това доказва, че двете гласни добре се различават помежду си.
От лат. Kalendæ води началото си и съществителното име calendarium, което в по-късния латински език означава „календар“. То преминава и в нашия език, но навярно чрез новогръцко езиково посредничество, затова в него е запазен гласежът на [а].
2. Съчетанието -en- във втората сричка на лат. Kalendæ в старобългарския език преминава в носовата гласна [еᶰ], графично отбелязвана в кирилицата с буквата ѧ. Появата на носовия звук [еᶰ] в заемката „колѧда“ се дължи на един от фонетичните закони, действащи в старобългарския език – закона за отваряне на сричката. Според него всяка една сричка трябва да завърша на гласна. И тъй като сричката -len- завършва на съгласна, тази съгласна се включва към артикулацията на предходната гласна като носов резонанс. Така сричката -len- придобива вида -лѧ- и вече завършва на гласна.
Описаните фонетични промени обясняват начина, по който латинската дума Kalendæ се превръща в старобълг. колѧда.
Съществува обаче и народна етимология на това съществително име. Тя няма никаква научна стойност, но трябва да бъде спомената, понеже е създадена от нашия народ и е сравнително широко разпространена. Българският народ свързва думата Коледа с глагола „коля‘ и търси смисловата връзка на двете думи в два аспекта.
1. От коленето на прасето за празничната трапеза (обяснението е от Прилепско, Македония).
2. От името на един измислен цар, наречен Коледа. Цар Коледа всъщност не е никой друг, а е цар Ирод Велики, избил „всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу“ (Мат. 2: 16). Например през XIX в. коледарите в Горна баня са разказвали, че техните песни са останали от времето на цар Коледа. Един стар калугер от Суковския манастир е обяснил, че празникът Коледа е останал от цар Коледа, който е царувал в Пиротския окръг. Един слепец от Мелнишко е тълкувал празнуването на Коледа така: „12 000 от Ирода заклани младенци били възкресени по Божия заповед от неговия Ангел; възкръсналите глави продумали: „Стани, Коледе, Коледе!“.
У нас името Коледа отдавна е утвърдено като народно название на празника Рождество Христово. Затова то може да се употребява при назоваване на народни обичаи и обреди, посветени на празника (напр. „коледна песен“, „коледно дърво“, „коледуване“ и др. под.). За подобни изяви в личния и обществения живот е неподходящо названието „рождественски“; то трябва да се използва само за религиозни и за църковни прояви, имащи връзка с празника.
Иво БРАТАНОВ