"Разговорът с учениците беше интересен, като в рамките на един учебен час успяхме да обхванем период от над 1500 години, каза пред журналисти Иван Гранитски. Разговаряхме за предизвикателствата на историята, богатата българска история, поуките от нея, както и за това къде вървим като нация, за борбата на дейците за църковна независимост и за поборниците, които тръгват от коляното на Раковски."
Проф. Станислав Станилов заяви, че в разговора е поставил акцент върху грешката на историческата теория през последните 150 години за т.нар. постъпателно възходящо развитие на човешката култура. Според него човечеството не върви към духовно усъвършенстване, а само към технологично. "Те слушаха внимателно, за разлика от други ученически аудитории, което ме кара да вярвам, че осмислят казаното", коментира той.
В разговора с писателя Христо Славов е бил поставен акцент върху това, че съвременните технологии вдъхновяват съвременния човек, защото са променили света през последните 15-20 години. "Опитах се да ги поощря, че трябва да участваме в процеса на промяна, а не да бъдем потребители на достиженията на човечеството, каза той. За мен е важно да ги стимулирам към мисълта на Виктор Юго "Опитът е дреха, шита по мярка". Това включва не само опита от живота, но и това, което ще научат в училище. Казах им, че утрешният ден няма да е по-лесен от днешния и не трябва да има песимизъм." Белетристът е представил най-новото издание на романа си "Преди сътворението". Книгата е преведена на няколко езика и има седем издания в чужбина.
Проф. Стоян Райчевски, автор на поредица от книги от поредицата "Дълг и чест", е представил новите си книги за Георги Раковски и за Екзарх Антим. "Интересът, с който ме слушаха младите хора, събуди в мен оптимизъм и се опитах да завърша с едно послание, съвет - да не се подвеждат от това, че са много информирани, защото информацията е едно, познанието е друго. Те трябва да се научат да подбират информацията и да боряват с нея. Но и да разсъждават, и да четат книги. Без четене много по-лесно могат да станат обект на популизъм", посочи той. Според него най-важното му послание към учениците е, че именно техни връстници са тези, участвали в епохата на Възраждането - първите революционери, градители, просветители. "Тези млади хора са нямали нищо, имали са воля и ентусиазъм да възродят своята държава. Ходили са в чужбина, но са се връщали, за да градят и създават. Очаквам тези ученици да се запитат какво биха направили за България, следвайки примера на своите предци."
На четиримата интелектуалци днес им предстои отворена среща – дискусия със сливенската общественост. Сливенската аудитория ще има възможност за директен контакт с тях по теми, сред които заплахите за българската идентичност, съвременните предизвикателства пред нацията, обединението около безспорни исторически факти и авторитети като постамент и жалон за бъдещето на българщината и др.