Изследването е реализирано в периода между 20 и 28 ноември 2022 година чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1310 души на възраст над 15 години.
Получените данни ясно показват, че в българското общество съществува концепцията за положителните страни на спорта, което е добра основа за мотивирането на повече хора да спортуват.
Над половината от българите оценяват здравословното си състояние като отлично (19%) или много добро (35%), докато 11% смятат, че то е лошо. Съвсем закономерно, здравословното състояние е пряка функция на възрастта - над две трети от анкетираните над 60 години оценяват здравния си статус като лош или много лош. 40% от българите се хранят здравословно, а над половината (51%) заявяват, че не се хранят здравословно. И на този въпрос отново се откроява зависимост с възрастта - по-младите (между 15 и 29 години) се хранят по-здравословно от по-възрастните. По-малко от една четвърт (23%) от всички интервюирани спортуват, а останалите (76%) не спортуват. Профилът на хората, които спортуват, са най-вече на възраст 15-29 години, в по-голям дял мъже за сметка на жените, хора с по-високи доходи и такива, които живеят в столицата, за сметка на останалите населени места. 39% са посещавали школи/курсове по танци, бойни изкуства, спорт, музика и подобни, но вече не го правят. Почти половината (48%) никога не са се включвали в такива активности. 12% пък посещават в момента. Сред тези, които не спортуват, основен аргумент е, че нямат свободно време. В пъти по-ниски дялове са регистрирани в отговори като "нямам мотивация/ интерес" или "нямам физическа възможност", които са на второ и трето място като дял от отговорите. Спортуващите от своя страна най-често практикуват занимания в зала (39%) и в по-малък дял на външни игрища и съоръжения (19%) или на открито без съоръжения (18%). 38% от всички спортуващи спортуват без да харчат пари за това. Основен мотив на спортуващите да практикуват някакъв спорт е здравето (80 процентни пункта). След това се нареждат опциите "за забавление" (46 процентни пункта), за подобряване на спортната форма (39 процентни пункта), за почивка (39 процентни пункта) и за подобряване на външния вид (35 процентни пункта). По отношение на тези, които плащат, за да спортуват, бюджетът, който отделят в най-големи дялове е между 31 и 50 лева месечно. Ниски дялове се отчитат при суми над 60 лева.
Само 11% от всички интервюирани смятат, че държавата инвестира достатъчно средства в спорт. 62% са на обратното мнение. 83% споделят, че държавата трябва да инвестира повече в спорта, а 87% считат, че трябва да се инвестира повече в поддръжка на спортна инфраструктура. Близо три четвърти от всички българи над 15 години са категорични, че физическата активност на българите трябва да бъде приоритет на държавата.