Никола Колев: Стоичков ме хвърли срещу „Левски“, когато бях едва на 16 години

27-годишният Никола Колев е един от най-опитните и силни футболисти на“Дунав“. Много борбен, с добра техника и неизчерпаема енергия той е пример за младите на терена и извън него. А и визитката му говори много - в кариерата си е играл в „Литекс“, ЦСКА 2, ЦСКА /първи отбор/, „Етър“, „Царско село“, „Янтра“. Мачовете му за юношеския национален отбор са 18, а за младежкия - 9 /общо 4 гола/. Вчера той говори за читателите на „Утро“.

- Никола, веднъж каза, че се чувстваш русенец. Как да го разбираме?
- Ами, аз съм роден в Търговище, съседи сме. Познавам Русе, харесвам града и не сбърках, като станах футболист на „Дунав“. Усещам, че феновете и обикновените хора ме уважават, какво да искам повече! Освен това се разбирам чудесно с момчетата от отбора.
- Как се стигна до преминаването ти в „Дунав“?
- Тръгнах за „Янтра“ в една много тежка за семейството ми година. Баща ми почина, фамилията преживя голям шок, чудех се какво да правя. Исках в тези времена да бъда по-близо до майка ми. В Габрово срещнах разбиране от старши треньора Сашо Ангелов. Един ден ми се обади капитанът на „Дунав“ Диян Димов. С него се познаваме отдавна. Диян, един много добър човек и футболист, ме попита дали не искам да дойда в Русе. До края на сезона оставаха два месеца. Казах му да изчака и че ще говорим пак. Когато първенството приключи, удържах на думата си и се съгласих да играя за „Дунав“. Аз съм такъв - обещая ли нещо, изпълнявам. Факт е, че Диян е основната причина да съм в Русе.
- Как започна с футбола?
- Тренирам сериозно от 12-годишна възраст. Защо толкова късно? Защото в „Светкавица“ нямаше по-ниска възрастова група. Тогава, година по-късно, се състоя турнир-кастинг „Жилет“ под егидата на Христо Стоичков. Търсеха се талантливи деца. Така се случи, че бях един от петимата малчугани, които бяха избрани да тренират в частната школа на Стоичков в Барселона. Незабравимо време!
- Стоичков следеше ли работата в школата?
- Тогава беше много зает. Ако не се лъжа, идва веднъж-два пъти. Съдбата обаче ни събра в школата на „Литекс“, където преминах по-късно. Той беше старши треньор на мъжкия отбор. Бях на 16 години, когато ми даде огромен шанс с дебютни минути за първия отбор - пусна ме в края на мача срещу „Левски“. Победихме с 1:0. Христо Янев /бивш играч на ЦСКА/ вкара невероятен гол от фаул. Той така биеше преки наказателни удари, все едно изпълняваше дузпи. Малко по-късно Стоичков ни пусна с Кирил Десподов в друг мач от „А“ група. Винаги ще съм му благодарен, че футболист от такъв ранг ми повярва.
- Особняк като Стоичков как се държеше с младите?
- Уникално! Та той даде път на толкова много хора - дебют при него направиха Георги Миланов, Илия Миланов, Десподов, аз.
- Не беше ли грубичък понякога?
- Никога! Беше като баща за всички. Съдиите обаче го изнервяха редовно, а той не търпеше несправедливостта.
- Кариерата ти в ЦСКА не се разви според очакванията. Защо се получи така?
- Не искам да се връщам назад. Някога ще кажа повече. Може би така е трябвало да се случи.
- Каква е оценката ти за есенното представяне на отбора?
- Почнахме добре, последва едно пропадане, въздигане и пак надолу-нагоре. Хубаво е, че в тима има момчета по на 19, 20, 21 години, но само с млади футболисти не може да се гради отбор. Общо взето сезонът мина под знака на лакътушене. Доброто накрая е, че старши треньорът Людмил Киров измъкна потенциала от този отбор в последните мачове и че завършихме есента в сравнително добро настроение. Като човек, запознат с Русе и традициите на футбола в града, знам, че „Дунав“ заслужава по-добри дни и искам да вярвам, че феновете ще ги дочакат. Условията за подготовка са перфектни. В това отношение клубът може да се развнява с елитните отбори.
- Като стана въпрос за младите футболисти, какво мислиш за тяхното развитие?
- Който иска и се труди, върви напред. Давам пример с Кико /Кристиян/ Господинов. Това момче израсна за няколко месеца пред очите ми. Кико е много работлив и скромен. Същото мога да кажа за Митко Тодоров. Да не забравя и Джан Хасан. Той доста се разви и като физика, иначе с техниката е на „ти“. Рано или късно - сигурен съм -  тези момчета ще играят за грандовете. Всичко, разбира се, зависи от тях. Ще си позволя да дам един съвет на младите футболисти въобще - нека да слушат по-опитните играчи, защото техните съвети са важни.
- Мислиш ли, че „Дунав“ се нуждае от зимна селекция и на кои постове?
- Треньорският щаб знае най-добре как да подсили състава. Както се казва, вратите за добри футболисти са отворени винаги.
- Какво очакваш от „Дунав“ като преддставяне през пролетта?
- Първо, нека да направим една хубава подготовка и да се опазим от контузии. Като игра и точки задължително трябва да сме доста по-добре. Като гледам класирането и ако късметът бъде с нас, не виждам причина да не атакуваме първите места. Лично аз очаквам с нетърпение пролетния сезон и се надявам, че стъпка по стъпка нещата ще се наредят.
- Кого ще короняса ФИФА като световен шампион в Катар?
- Аз съм голям почитател на Аржентина и Лео Меси. На това първенство виждам един различен Меси. Не само играе като в най-добрите си времена в „Барселона“, но е истински лидер. Забележете само с какъв огромен хъс излиза на терена. Няма и помен от онзи свенлив футболист с наведената глава. Изражението му е съвсем друго, като на война. Изключителен футболист като него - според мене най-добрият за всички времена - заслужава да тримфира с тази титла.