В доклада на КЕВР е записано, че пределната цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия за предоставяне на системна услуга за регулиране нагоре е определена в размер на "цена пазар ден напред" (Цпдн) плюс 100 лв., където Цпдн е равна на почасовата цена на пазара "ден напред" на Българска независима енергийна борса (БНЕБ). Тя ще се запази такава и през 2023 г. С определените пределни цени за сделките на пазара на балансираща енергия регулаторът не влияе на цената на свободния пазар на електроенергия. Тези аргументи дават основания на Комисията да счита, че сегашният модел е работещ и балансиран и следва да се запази. Според КЕВР прилагането на действащия към момента модел за определяне на цената на доставчиците на балансираща енергия осигурява предпоставки за стабилност на сектора, сигурност на снабдяването, не допуска арбитражи между балансиращия пазар и пазара "ден напред", осигурява спазването на принципите от Закона за енергетика.
Заместник-директорът "Финанси и бюджет" към Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Николай Илиев каза, че тази пределна цена, която е толкова ниска, създава сериозни проблеми при регулирането от страна на Централно диспечерско управление в ЕСО. Причината е, че цената на отрицателния небаланс в повечето от половината случаи се получава, че е по-ниска от борсовата. Той даде пример, че през ноември при средна месечна цена от 430 лева за мегаватчас на борсата, средната цена на недостиг е 390 лева. Според него по този начин търговските участници са стимулирани да остават в по-голям отрицателен небаланс, а това води до това, че диспечерите са принудени да активират мощности, с които да изчерпят някои водни запаси. Тази тенденция съществува от около 6 месеца, допълни Илиев. Затова мнението на ЕСО е, че тази пределна цена не може да бъде на това ниво. Освен това може тези пределни цени да отпаднат или поне да се изравнят с европейските, добави Николай Илиев.
Търговският директор към Националната електрическа компания (НЕК) Венцислав Марков смята, че отпадането на пределната цена е абсолютно необходимо, защото пазарът е достатъчно работещ. Освен това тази добавка от 100 лева е била въведена, когато цената на борсата е била на нива около 70-100 лева. В момента средната цена на борсата е над 400-500 лева за мегаватчас, посочи той. "Тази цена от 100 лева не звучи стряскащо, а тя е база за определяне на цената за недостиг", коментира Марков. Според него това е една от причините цената за недостиг в много от часовете да е по-ниска от цената на "пазар ден напред". По думите му това изкривява пазара и много от участниците стоят в умишлен недостиг, след което се активират мощности.
Директорът на Дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" в Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) Пламен Младеновски отговори, че пределните цени, които Комисията определя, са в резултат на законово задължение. Затова няма как, докато съществува разпоредбата в закона, да спре да определя пределни цени, изтъкна той. За асиметрията, която се получава в момента на ценовите нива на балансиращия пазар, причината не е в ниската надбавка от 100 лева, смята Младеновски. Според него причините са в старата методика за балансиране. Той допълни, че КЕВР трябва да натрупва малко повече данни за работата на балансиращия пазар с 15-минутния интервал на сетълмент, за да е сигурна Комисията в приемането на промени в методиката. Младеновски припомни, че когато надбавката е била определена на 100 лева, цената на борсата също е била около 100 лева. Идеята е била цената за недостиг да е наказателна цена. В настоящия момент на повишение на енергийните цени и инфлацията допълнително да се увеличава тежестта върху клиентите, която ще бъде прехвърлена от търговците с увеличени разходи за балансиране, Младеновски не мисли, че е правилно. Той счита, че с приемането на новата методика това ще бъде изчистено. След около месец-два тя ще бъде въведена и по този начин ще се избегне умишленото стоене в недостиг от пазарните участници.
Окончателното решение за приемане на Проект на решение за определяне на пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия ще бъде взето на закрито заседание на КЕВР, което ще се проведе на 30 декември 2022 г., съобщи председателят на регулатора Иван Иванов.