По думите на Недялко Дервенков нашата диаспора в Силициевата долина и в Сан Франциско е изключително интересна. Установихме връзка с едно сдружение - "Бългериън иновейшън хъб" (Bulgaria Innovation Hub, Inc.), връзката между технологичния сектор в България и този в Силициевата долина. Това са хора с изключително много опит, повечето от тях развиват технологични компании и голяма част от тях са ментори на български компании, които получават цялото това местно знание, толкова нужно за успеха там. Вече имаме много силен партньор в тяхно лице, защото там е изключително сложно да стигнеш до правилните контакти и инвеститори, стратегически клиенти и партньори", посочи той.
Той сподели още, че на място е станало ясно, че неформалният разговор е единственият за иновативните компании. Решихме, че това ще е чрез храната - българската кухня и така успяхме да им разкажем повече за България, да се опознаем и създадохме доста ценни контакти, разказа изпълнителният директор на BESCO.
Следва пълният текст на интервюто:
- Как премина международният бизнес и инвестиционен форум в Сънивейл, който беше фокусиран върху секторите "Аутсорсинг" и "Информационни технологии"?
- Бяхме в така наречената Силициева долина, където българската делегация трябваше да се представи пред зараждащи се технологични компании, които да видят възможност за колаборация на техническо ниво, да търсят техническа експертиза от България, каквато ние имаме доста сериозна. Освен това в делегацията беше и човек, който се занимава с рисков капитал, тоест по всевъзможни начини да направим "мост" между Силициевата долина и страната ни.
В първия ден събитието не се получи по най-добрия начин, по който можеше, затова решихме да удължим престоя си с няколко дни и да подходим по-креативно.
Започнахме от културата, като оставихме прагматиката, а най-лесният начин да запознаеш един човек със своята култура, е чрез храната. Направихме едно традиционно българско меню с помощта на готвача на акселератора, който много се вдъхнови и се получи страхотно. Имаше пълнени чушки, винен кебап и шопска салата. Докато те хапваха, ние успяхме да им разкажем повече за България, да се опознаем и създадохме доста ценни контакти.
- Какви полезни контакти можете да откроите?
- Установихме връзка с едно сдружение, "Бългериън иновейшън хъб", връзката между технологичния сектор в България и този в Силициевата долина.
Това е програма, която дава обучение и менторство на наши компании, които искат да отидат, да се развиват в Силициевата долина и да станат световни хегемони. Всъщност ние присъствахме на коледното им парти заедно с представители на чешката и полската инвестиционна агенция. На него бяха поканени изключително интересни хора, инвеститори, предприемачи, с които успяхме да разговаряме. Тук е моментът да подчертая, че нашата диаспора в Силициевата долина и в Сан Франциско е изключително интересна. Това са хора с изключително много опит, повечето от тях развиват технологични компании и голяма част от тях са ментори на български компании, които получават цялото това местно знание, толкова нужно за успеха там. Вече имаме много силен партньор в очите на "Бългериън иновейшън хъб", защото е изключително сложно да стигнеш до правилните контакти и инвеститори, стратегически клиенти и партньори.
Оказа се, че е много скъпо и когато разходите и наемът са високи, имаш ограничено време, в което трябва да свършиш максимално много неща. "Бългериън иновейшън хъб", освен че дава цялото знание, спестява много време, което спестява и много пари.
- Какъв интерес има от американски компании да се развиват у нас? С какво страната ни може да ги привлече?
- Срещнахме се с компании, които усилено правят разработки на определени технологии. Това, което България може да даде, е достъп до квалифицирани инженери, които иновативно да развиват технологиите на тези компании на много по-ниска цена. Но тук не цената е най-важното нещо, а качеството на нашите инженери, което дава предимство на американските компании пред конкурентите им.
Успях да поговоря с инвеститори на "Бе Ем Ве" (BMW), които имат собствен фонд за рисков капитал. С един от партньорите, който управлява фонда, имахме доста интересен разговор за това как България може да се позиционира в бъдещите планове на рисковото инвестиране на "Бе Ем Ве". Засега не мога да разкрия повече.
- Споменахте за неформалните разговори, повече ли допринасят те за осъществяване на истински контакт?
- Специално за иновавтивните компании, за стартъпите, неформалният разговор е единственият. Нашият първи опит в Сънивейл не беше много успешен, защото подходихме институционално и официално. Сленгът и начинът на комуникация трябва да е доста по-разчупен и близък до тях самите. Там, на място, много бързо успяхме да се адаптираме и да сменим подхода, за да стигнем до сърцата на тези хора.
Тоест, ако искаш да говориш с технологична компания, покани ги на пица и бира. Ние решихме, че няма да е това, а българска кухня, и подходът сработи - дойдоха над 200 души.
- Какви са Вашите очаквания за бъдещо развитие след проведените срещи в Сънивейл?
- Трябва да бъдем реалисти - никой не знае за България и за иновативната ни екосистема тук, но опитахме да създадем контекст за това как българската екосистема може да помага на американската. Ако искаме да имаме сериозни отношения и успехи, това трябва да е една целенасочена дейност, която да не е еднократно посещение, а структура. България е в неравностойно положение и като пазар, и като капитали, които могат да бъдат направени у нас. Имаме някакво предимство с технологичните си кадри, но и то е доста крехко. Това, което трябва да направим и като общност, и като държава, е да мислим за по-устойчиви модели, как България може да се позиционира стратегически и да подкрепя такива организации като "Бългериън иновейшън хъб", който е мостът между двете държави. Ние вече имаме нещо, което работи, може би държавата ни трябва да мисли как да подкрепя такива вече създадени инициативи. Ние, като Българска стартъп асоциация, ще работим с "Бългериън иновейшън хъб" повече компании "да вкусят" от американския живот и начин за правене на бизнес.
- Казахте "американския начин за правене на бизнес" - какъв е той? Какво трябва да знаят наши компании, ако искат да се развиват там?
- Едно от най-интересните неща е, че там всичко е в мащаб от момента, в който се зароди една идея. Самият основател стартира с намерение да е най-добрият и да създаде най-голямата компания в света, която ще решава определен проблем. На България й липсва това мащабно, свободно мислене. Въпреки че току-що започват и са двама души в гараж, не е проблем за тези хора, те могат да мечтаят смело и тези мечти им позволяват да структурират работата си така, че да растат изключително бързо. В България ние сме предпазливи, пестеливи, страхливи на моменти, с потиснато самочувствие, мислим на дребно и за оцеляване, понякога консервативно, закостеняло. Полезно е българският предприемач да се докосне до това самочувствие.
- Доволен ли сте от това посещение в Сънивейл?
- Дадохме максимума от себе си, целият екип реагира задружно и доста гъвкаво, и успяхме да намерим начин да представим България възможно най-добре.