Предложението е мотивирано с разпоредби от ресорна Директива на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври за адекватните работни заплати в ЕС и от Конвенция 87 на МОТ за свободата на сдружаване и закрилата на правото на организиране.
Според БСК, предвид тези разпоредби, предвиждането на специална закрила и наказателна отговорност само по отношение правото на сдружаване на работниците и служителите е неоправдано, несправедливо и дискриминационно, и поставя в неравностойно положение сдруженията на работодателските организации, спрямо синдикалните. От Камарата посочват, че Директивата и Конвенцията изискват еднакво право на закрила на синдикалните и на работодателските организации. Тази равнопоставеност се съдържа и в Конституцията на България.
Направеният извод в мотивите на вносителите на законопроекта, "че в България конституционното право на синдикално сдружаване не е правно гарантирано и осъществяването му на практика го обезсмисля и поставя под съмнение", според БСК не почива на никакви изследвания, аналитични данни и факти, които да го подкрепят. Наказателната отговорност е крайна мярка, която може да бъде оправдана само при доказани, многобройни нарушения на основни права на гражданите, срещу които действащото законодателство е неефективно, смята организацията. От БСК напомнят, че в Наказателния кодекс е предвидено, че "който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на близките му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева".
Националното законодателство, в съответствие с европейското и международното, трябва да осигури равни възможности и отсъствие на привилегии на синдикалните и работодателски организации, като гаранция за успех на социалния диалог. Надяваме се, че синдикалните организации не разчитат на наказателна принуда, за да стимулират работодателите да участват в колективно преговаряне на работните заплати, се казва още в становището.