Минималната работна заплата да се обвърже с брутното средно възнаграждение за страната, приеха депутатие на първо четене в парламента

Минималната работна заплата за следващата календарна година да се определя до 31 октомври на настоящата година и в размер не по-малък от 50 на сто от брутната средна заплата за страната за периода от дванайсетте месеца, предхождащи определянето й. Това реши на първо четене парламентът като прие предложените от "БСП за България" промени в Кодекса на труда (КТ). Към момента това би означавало минимален размер от 850 лева, се посочва в мотивите.
"За" бяха 175 народни представители, трима се въздържаха. Не бе прието предложението срокът между двете четения да е 14 дни, както поиска  "Български възход" и в крайна сметка остана срок от седем дни.
Целта на законопроекта, според вносителите, е своевременно обвързване на размера на минималната работна заплата с референтните стойности по директивата на ЕП и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в ЕС в условията на висока инфлация, ниски доходи и непрекъснато растящи разходи на живот.
Георги Гьоков от левицата припомни, че от доста години се работи за механизъм, който да осигури автоматизъм при определянето на минималната работна заплата с отчитане на променящите се условия и без субективни решения. В тази връзка е внесен и техният законопроект, който ще гарантира постоянство и предвидимост за гражданите и за бизнеса, и ще отстрани опасността от "замразяване“ за определени периоди на нейния размер.
В момента, след удръжките, реалният размер, който се получава, е 549 лева, т.е. – 45 лева над новата линия на бедност, посочват вносителите. Ако сега не се вдигне размерът на минималното трудово възнаграждение, по-късно ще се наложи много по-голямо увеличение и бизнесът ще бъде затруднен да изплаща такава заплата, се посочва още в мотивите.