„За пръв път съм в България. Радвам се, че съм тук, за да Ви разкажа една история, която се надявам да Ви хареса”, каза Доменико Дара. Той отговаря на въпроси за романа си „Малинверно” на литературния критик Митко Новков, който бе модератор на събитието.
„Харесва ми мисълта, че всичко, което ни заобикаля, е част от нашата съдба. В това число и имената”, каза италианският писател. „Всички герои в моите книги имат съдба, определена от тяхното име”, допълни той. Според Доменико Дара това се дължи на определено културно влияние, тъй като в града, в който е роден, всяко дете получава име, което има някакво значение.
„В моя роман тъгата е чувство, с което може да се живее”, посочи италианецът. „Ние сме човешки същества, защото сме липсващи… Перфектността не ни е присъща”, каза още Дара. По думите му главният герой в „Малинверно” е куц, защото по този начин читателят разбира, че срещу себе си има човек, който има липси и „това не е свързано само с 2 сантиметра от плътта на крака му”. Доменико Дара посочи, че главният герой в романа му търси начин как да живее с тази липса в себе си и открива утеха в литературата. „Благодарение на литературата обикновеният живот става необикновен”, каза писателят.
Доменико Дара разказа, че започва да пише истории като дете – на 11 или 12-годишна възраст, като зад това действие стои „силна необходимост”. Като причина писателят посочи това, че никога не е познавал баща си. „Писането е един вид начин да приема тази липса, да я преживея по различен начин”, каза той. „Писането със сигурност коригира и направи по-добър моя свят”, допълни Доменико Дара.
Главният редактор на издателство „Сиела” Захари Карабашлиев откри втората литературна среща с международен автор, част от програмата на фестивала снощи. „Очаква Ви една наистина необикновена среща. Защо Ви казвам това? Защото вече два дни сме с Рута Сепетис и нейния съпруг Майкъл. Аз съм срещал много хора и много, много писатели, но последните 48 часа ме запознаха с един от най-интересните хора-писатели, които съм виждал въобще”, посочи Карабашлиев.
Радио и телевизионният журналист Ива Дойчинова, която бе модератор на събитието, започна разговора с Рута Сепетис, връщайки спомените ѝ към нейната дебютна книга „Пепел в снега”. Това е роман, който разказва историята на младо момиче от литовски произход, което през 1941 г. е изпратено заедно със семейството си в каторга в Сибир. Рута Сепетис посочи, че е родена в Щатите, но самата тя е с литовски произход, тъй като баща ѝ е роден в Литва и е напуснал страната, когато е бил едва на 4 години. По думите ѝ, когато започва да развива идеята за книгата си, не си е представяла, че тя ще се превърне в гласа на хората, преживели този исторически момент.
„Аз пиша романи за исторически периоди, на които не съм свидетел”, каза Рута Сепетис. Допълни, че носи отговорност за това и често си задава въпроса коя е тя, че да разказва тези истории. За своя работен процес авторката каза, че прави проучвания, за да е образована по темата, която разказва в романите си, като си сътрудничи с историци и архивисти. Освен това провежда интервюта с хора, свързани с историческия период. По думите на Сепетис, понякога за прототип на един герой в книгите ѝ са вплетени отговорите от 20 интервюта.
„Когато пишем исторически романи, имаме дистанция. Ако пишем съвременни романи, няма да видим цялата картина”, каза Рута Сепетис. Тя допълни, че ѝ предстои да издаде книга за творческо писане, която е насочена към това как „паметта може да бъде разказана като история”. Сепетис посочи, че желанието ѝ е да покаже на младите писатели как могат да разкажат своята лична история. „Младите читатели и младите писатели ще пренесат историята в бъдещето”, каза авторката.
Рута Сепетис разказа кои са някои от ценните уроци, които е получила, когато е работила в музикалната индустрия като текстописец, преди да се превърне в автор на бестселъри. „Трябва ти кураж, когато започваш нещо творческо в този бизнес”, каза писателката. Допълни, че в една песен в рамките на 3 минути може да се разкаже история, като освен това в песента има ритъм. По думите на Сепетис това усещане се опитва да пресъздаде и в писането на романите си и заради това в процеса на писане чете книгата си на глас и слуша ритъма ѝ.
На въпроса дали е чела български автори, Рута Сепетис отговори, че не е чела преводна книга на наш автор, но чете блога на Мария Попова BrainPickings. По думите й Попова е много напредничав и светъл човек, а текстовете ѝ звучат като креативна медитация.
Както БТА писа, „Четене с разбиране“ е тематичният фокус на 10-ото издание на Софийски международен литературен фестивал. Той се състои в рамките на Софийския международен панаир на книгата от 6 до 11 декември в Националния дворец на културата (НДК).
Сред гостите на фестивала са Йенджей Моравецки, Георги Тенев, Илиас Фрагакис, Венсан Енгел, Дейвид Дамрош, Йордан Ефтимов, Софи Дол, Пия Лейно, Ирис Волф, Аня Мýгерли, Бека Адамашвили, Ива Пезуашвили и др.
Събитието е част от Календара на културните събития на Столична община и се осъществява с подкрепата на Министерство на културата.