Училище - мъчилище? Не, втори дом - мил, скъп, уютен и незабравим!
Вълнението от завръщането у дома ме остави без думи, защото трудно мога да опиша емоциите и зарята, които видях в очите на други, познати и непознати лица - все някогашни ученици в моето училище СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“, а сега гости на специалната Среща на поколенията.
Започвам с едно признание - едва не изпуснах първите минути от срещата. И още по пътя вече се смеех, защото веднага в главата ми изскочи мисълта: „Боже, сега ако закъснея и класната е там, какво ще си каже!“. Един стар, но добре познат страх - и ето ме отново бързаща за училище!
На входа е директорката на училището
г-жа Добромира Николова, този път не за да проверява за униформи, а за да ни посрещне с гостоприемна усмивка
Чувството е като пътуване във времето. Около мен беше пълно с малки деца в униформи, възрастни хора, майки с деца под ръка и всичките се здрависват или прегръщат с някой учител.
Качваме се във фоайето на вторият етаж, където всяко голямо междучасие се събираше трафикът на училището. Там можеше да засечеш някой приятел от съседния клас, често си разменяхме домашни и най-важното - тук се срещахме, за да се уговаряме къде ще обядваме преди следващият час и ще ходим ли някъде след училище. Сега във фоайето отново имаше много хора, отново е шумно, но обстановката беше съвсем различна. Имаше изложени знамена, микрофоните чакаха ораторите, а наредените столове не успяха да поберат всички гости, затова множеството жужеше по коридорите и стълбите.
Колко малък понякога изглежда Русе!
Ето насреща ми бивши колеги, които срещам години след завършване на училище, само за да науча, че и те са обикаляли тези коридори!
Програмата започва с песен от малките ученици в белите си униформи. Всичките спретнати, стрателни, усмихнати - като огледало, в което сякаш виждахме себе си като деца. Следва откриването със „Скъпи колеги, приятели, учители и ученици!“...
Първият директор Витан Василев, преподавател по география, за жалост вече не е между нас.
Следва вторият директор на училището г-жа Екатерина Трифонова, преподавател по руски език и литература, която си остава един от символитена училището. Ето я пред нас - достойна жена, съхранила духът на времето си. Г-жа Трифонова е написала не една, а две поеми за училището - едната на български, другата на руски.
От 2005 година директор на училището е г-жа Добромира Николова, моята директорка, която започва речта си, все така уверена, каквато я помня:
„За миг не съм си помисляла да се обърна към вас с „гости“
защото съм убедена, че вие сте във вашият втори дом, където човек има най-топли и сантиментални емоции, защото тук е пораснал. Тук се е изградил като човек и се е развил професионално. Въпреки разликата в генерациите, които сме, едно нещо не се е променило в това училище. Атмосферата тук е все така доброжелателна и позитивна, с дух на толерантност“.
На микрофона излиза и Росица Георгиева, началник на Регионалното управление на образованието. Но тя не е тук по работа, а споделя весело спомени от ученическите си години, когато самата тя също е посещавала кабинета на директора неведнъж:
„Никога не съм си представяла, че ще бъда тук днес като част от Випуск 92
който е започнал тук от първи клас. Сигурна съм, че част от белите коси на г-жа Трифонова са от нас. Сега е денят, в който искам да ви кажа огромното си благодаря, защото аз днес съм това, благодарение на вас“.
Идва редът и на другите пораснали ученици. Випуск 87, Випуск 98... Аз самата завърших през 2018 година. Колко е странно чувството да видиш учениците преди теб и тези след теб. Може би от другата страна е още по-забележително, затова толкова много учители не свалят усмивките от лицата си, някои дори зяплакват...
Посещаваме старите си класни стаи. Ето го и моят чин, но не е съвсем моят, защото е нов. Сменен е и ги няма всички драсканици, които аз оставих. Но пък е същата височина или може би аз много не пораснах от тогава, защото още мога да седна така, че спокойно
да се върна в осми клас, когато за първи път прочетох „Портретът на Дориан Грей“ в часовете по математика, география
и прочие. Не беше правилно, но това го направи по-вълнуващо и вярвам, че е съвсем в духът на авторът Оскар Уайлд един ученик да се наслади на малка пакост.
Надявам се този репортаж да ви покаже, колко важна роля има училището в живота на вашите деца, внуци, а и да си припомните самите вие поне един любим учител и да се върнете в спомените си в детството и юношеството!
Както Цветан Ганев, випуск 2013 година, си спомня за случайността, която го е направила ученик в СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“, но пък после е намерил себе си тук. Той между другото пише много красиво и г-жа Галина Гиндянова, преподавател по български език и литература, с носталгия му споделя, че още пази някои негови текстове, макар той вече да се е ориентирал повече към други изразни средства - тези на фотографията.
Аз също с благодарност се обръщам към г-жа Гиндянова, която
в осми клас ни изненада с едно наказателно контролно и след това ме научи на отговорност и достойнство
Моята класна, г-жа Рада Ковачева, учителка по математика, която успя да ме научи да не закъснявам за час. Освен с точността се разминахме и с математиката, но причината за това въобще не е г-жа Ковачева.
Виждам г-жа Силвия Мирчева, която не планираше да бъде учител за дълго. Използвах щастието да я срещна отново, за да й благодаря, че ме научи на френски език, за да мога да опозная творчеството на Албер Камю /към който тя ме насочи/ на езика, на което е написано.
Г-н Георги Симеонов е учителят по история, който ме научи на историята на всяка стара сграда в Русе, а преподавателят ми по философия г-н Сергей Димитров винаги беше отворен за един дебат относно трудовете на Фридрих Ницше... Благодаря ви сърдечно!
Но да не говоря само от първо лице - чуйте впечатленията на сегашни ученици от 1 до 7 клас.
„Моето училище е на 60 години, аз много, много, много го обичам!“, казва Виктор.
„Много ме впечатлява, че на 4-ия етаж има място за приказки“, добавя Калина.
„Училището е доста добре поддържано като говорим, че е на 60 години“ - един по-прагматичен коментар от Андрей.
„Това училище ми харесва много, аз бих му дал 5 звезди“, оценява Силвия.
„Аз съм от 5 години в това училище, то за мен е най-хубавото. Бих учил в него цял живот“, казва Никола. И защо той да не е един от бъдещите учители в СУЕЕ „Константин-Кирил Философ“?!...