Слитъкът е част от експонатите на Регионален исторически музей – Русе, който е включен в международния проект „Първите владетели на Европа“
Можем ли да наречем Балканите „люлка на цивилизацията“ и какъв отпечатък е оставила загадъчната древноевропейска култура върху Гръцката античност и Близкия изток, са въпроси, които вълнуват множество изследователи и историци. Различни проучвания сочат, че Балканите имат съществен принос в развитието на цивилизациите на Стария континент.
Днес до нас са достигнали ценни артефакти – свидетели за бита и вярванията по тези земи, които пренасят през времето вълнуващия разказ за нашите предци. Част от тях в момента са включени в проекта „Първите владетели на Европа“, който представя на американска земя историята на Балканите от неолита до желязната епоха чрез експонати от 27 музейни институции.
В рамките на проекта се реализират три изложби - в Ню Йорк, Чикаго и Гатино, Квебек, които изграждат разказа за появата на йерархии между древните хора в Южна Европа. Три български музея - Националният исторически музей и регионалните исторически музеи в Русе и Варна, също се включват в изложбите с някои от своите най-енигматични съкровища. Те представят на публиката в Америка не само съкровища, злато и сребро, но и разнообразни предмети, които свидетелстват за обмен на материали, за търговия и пътувания между отделните области на древния свят.
Вниманието привлича един от шестте намерени на територията на България медни слитъци, който е свидетелство за интензивната търговия на местното население със Средиземноморския свят през къснобронзовата епоха. Слитъкът има четириъгълна форма с издължени краища, наподобяваща разпъната животинска кожа. Върху него в долния ляв ъгъл на едната плоска страна има изобразен знак, най-вероятно указващ за кого е трябвало да бъде предназначен предметът при транспортирането му в древността. Той е използван като домонетна форма през късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.) и тежи 26 кг, или един меден талант – теглова форма за онези времена. Формата му на разпъната кожа припомня времената за натурална размяна, в които животинските кожи са универсално средство при обмена между различни общества. Оттук произлиза и митът за златното руно, описан в историята за аргонавтите.
Интересен факт е, че при подлагането на слитъка на прецизен изотопен анализ резултатите показват, че най-вероятният произход на метала, от който е направен предметът, е от остров Кипър. Така експонатът намира пряк аналог с откритата в потънал кораб от края на 14 в. пр. Хр. при нос Улубурун, Турция, най-голяма колективна находка в света от 354 медни слитъка, които също произхождат от острова на Афродита. Потъналият кораб е открит през 1984 г. във водите на нос Улубурун в близост до град Каш и дълго време се е славел като най-стария потънал кораб в света. Подводните разкопки са извършени в рамките на цели 11 сезона от 1984 до 1994 година, като са реализирани 22 413 гмуркания. В резултат на тези хиляди подводни спускания са открити уникални артефакти, състоящи се от медни слитъци, многобройни кобалтово сини, тюркоазени и лавандулови кръгли плоски стъкла. Според специалистите находките доказват, че през този период търговията със стъкло се извършва от Сирия до Егейско море. Освен това на кораба са открити още слонова кост, бронзови стрели и върхове на копия. Дали слитъците, открити на родна земя в: Черково, Бургаско; Кирилово, Ямболско; Ябълково, Димитровградско, и Лозница, Разградско, са били пренасяни с този кораб, можем да гадаем или да се опрем на мъдростта на римския оратор Квинтилиан, че „Историята трябва да се разказва, а не да се доказва“.
Медният слитък всъщност е с неизвестен произход. При опит за преминаване на българо-румънската граница на товарен камион при ГКПП Русе-Гюргево през 2006 г. тази находка, заедно с други пренасяни археологически предмети са конфискувани от служителите на Гранична полиция и впоследствие са предадени на Регионален исторически музей - Русе.
Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа, което се реализира в периода септември 2022 г. – януари 2025 г. Българското участие в ексклузивната пътуваща изложба се осъществява с подкрепата на Фондация “Америка за България” и включва 32 експоната, запазили духа на народите, населяващи земите ни в ранните епохи на развитие на цивилизациите.