В центъра на тази объркана и недоизяснена одисея стои 84-годишният Велико Шанев - самотник, бивш леяр в някогашния русенски завод „Георги Димитров“ със завидна пенсия и заделени пари. За тях явно доста хора са знаели, особено младите момичета от селото, които се научили честичко да наобикалят бай Велико и да предлагат дребни услуги, срещу които искали по 50-100 лева назаем.
Задрямалият ритъм в живота на пенсионера избухнал и се ускорил неимоверно на 10 февруари вечерта. Тогава малко след 8 часа пред дома му спрял черен „Опел Астра“. От него излезли три жени и четирима мъже и нахълтали в къщата. Без много приказки и без да се лутат излишно, „гостите“ прибрали всичките спестени 8400 лева на Велико, взели му личните документи и го повели навън. Там всички набързо се натъпкали в опела и колата веднага потеглила.
Всичко станало под носа на внучка му Евтимия, която живее в съседната къща, но дори не заподозряла, че с дядо й се случва нещо лошо. Съседи видели случката, но не реагирали - вероятно от страх да се намесят, за да не пострадат по-късно от отмъщение. Проговорили чак на другия ден.
Че нещо не е наред, Евтимия научила, когато на другия ден отишла на работа по програмата за временна заетост. Колежки й казали, че вратите на къщата на дядо й са отворени и внучката отишла да провери какво става. Гледката била стъписваща - цялата стая на възрастния човек била преобърната наопаки, а от него нямало и следа. Комшиите казали какво са видели, но младата жена все пак решила да изчака до вечерта с надеждата дядо й да се върне. Когато тъмнината се спуснала и времето напреднало, а от Велико все така нямало следа, Евтимия се обадила в Русе на баща си Георги, син на отвлечения старец. Георги подал сигнал на тел.112 и така се задействала държавната машина. Шанев-старши бил обявен за национално издирване и започнали проверки къде може да е.
Баща ми първо е откаран в Карапелит, Добричко. Там е държан на осмия етаж в блок, където е подписал някакъв документ след доста мъчения, без да разбере за какво става дума. След три дни го прехвърлили със същата кола във Виена, обясни вчера Георги.
По пътя Велико спял, възможно е да е бил и леко упоен, като се събудил, видял, че е в някакъв добре поддържан и напълно непознат парк без пари и документи. Решил да пренощува на една от пейките, дори легнал и опитал някак да се завие с оскъдните си дрехи, но скоро студът го пронизал безмилостно и старецътт заплакал от безпомощност и отчаяние. Наоколо минавали хора, които повикали помощ и чак тогава дядото се усетил, че не е в България - не разбирал нито дума от езика на медиците, които го приели на лечение и сигнализирали българското посолство във Виена.
Наш дипломат веднага отишъл на свиждане и най-сетне намерил човек, който го разбира като говори, бай Велико си изплакал душата.
Разказал как са го взели от леглото му, как през цялото време тихо е ридаел и от страх за живота си не посмял нито да викне, нито да се опита да се откубне от нападателите си в Просена. А и не мислел, че има очевидци на похищението му, затова решил да кротува и да си чака съдбата. Много страхове брал, много мъки изтърпял - не защото го били, а защото пазачите му били строги и не знаел дали след 5 минути няма да им скимне да го пребият.
Искам веднага да се върна в България, искам да си отида вкъщи, нареждал безутешно Велико, но австрийските лекари настояли да остане за кратък лечебен курс в болницата, който поне да го стабилизира преди тръгването обратно към родината му. След две седмици терапия и процедури го изписали с подробна епикриза и пълна медицинска документация. От посолството снабдили стареца с документи, купили му билет до София, а българският консул го качил в автобуса и предупредил близките му кога да го посрещнат.
Някой от Просена е замесен в това отвличане. Тук хората знаеха, че дядо има пари, защото получаваше 680 лева пенсия от леярната в завод „Георги Димитров“, имаше спестени пари и явно се намери кой да се полакоми. Съмнявам се, че някои от местните роми е повикал роднини от друго място да дойдат и да го оберат, но защо им трябваше да го отвличат, недоумява Евтимия.
Защо го отвлякоха, само можем да гадаем. Ако са искали да им припише къщата, това няма как да стане, тъй като нотариалният акт е в мен, защото той е с деменция. Остава да са искали да го накарат да проси за тях, но по пътя са видели, че не става за тази работа и са решили да се отърват от него. И седемте нападатели са били роми, сигурно това е бил планът. Добре че са го оставили във Виена, а не са го захвърлили на някое пусто място, защото тогава не се знае... Можеше никога повече да не го видим, казва Георги, който вече е поел грижата за баща си.
След завръщането на Велико Шанев по случая е започнала проверка, а преписката ще бъде внесена в прокуратурата за образуване на досъдебно производство, казаха вчера от областната полицейска дирекция.