Д-р Мариана Москова е родена в Русе. Завършва медицина в Ленинградски педиатричен институт през 1986 г. Между 1986 г. и 1997 г. работи последователно като участъков педиатър, ординатор в Неонатологично отделение и ординатор във Второ детско кърмаческо отделение към Окръжна болница - Русе. От 1997 г. до 2008 г. е ординатор, след това началник отделение в Дом за медико-социални грижи за деца - Добрич. След това работи като клиничен ординатор по детска ендокринология в УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна, като педиатър и детски ендокринолог в Отделение по педиатрия на МБАЛ - Добрич. От 2016 г. е част от екипа специалисти на ДКЦ 2 и УМБАЛ „Медика Русе“ като педиатър и детски ендокринолог.
Специалности по детски болести и детска ендокринология и болести на обмяната придобива през 1992 г. в Медицински университет - София и през 2011 г. в Медицински университет - Варна.
Член е на Българската педиатрична асоциация, Българско национално сдружение по детска ендокринология, Българско дружество по ендокринология и Варненско дружество по детска ендокринология.
- Д-р Москова, може ли да се развие захарен диабет в детска възраст и какви са особеностите на заболяването?
- Захарният диабет съчетава група от болести на обмяната, характеризиращи се с постоянно повишено ниво на кръвната захар – т.нар. хронична хипергликемия. Заболяването е в резултат от недостиг или липса на инсулин, нарушено действие на инсулина върху прицелните тъкани или е в резултат и на двете причини. В детска възраст доминира захарният диабет тип 1 (около 90% от случаите). Той е автоимунно заболяване, при което антитела към структури на бета-клетките на панкреаса, които произвеждат инсулин, унищожават тези клетки. Заболяването се изявява, когато по-голямата част от тях (80-90%) са унищожени от автоимунния процес с последваща недостатъчност в секрецията на инсулин. Инсулинът е единственият хормон, който намалява нивото на глюкозата /захарта/ в кръвта, което е неговата водеща функция. Той служи като ключ, чрез който глюкозата от кръвта навлиза в клетките на черния дроб, мастната тъкан и мускулите, където служи като енергиен източник.
- Кои са симптомите на заболяването?
- При захарен диабет е възпрепятствано навлизането на глюкоза в клетките и нивото й в кръвта остава високо. Получава се
парадоксът клетките „да плуват“ в глюкоза и същевременно да гладуват за глюкоза
Високото ниво на глюкоза в кръвта води до поява на глюкоза в урината с повишено излъчване на вода през бъбрека и често уриниране, включително и ставане по няколко пъти през нощта. При деца, които имат контрол над акта на уриниране, започва нощно напикаване. Налице е силна жажда и повишен апетит, но въпреки това се стига до обезводняване и отслабване на тегло. Могат да са налице също така умора, повишена възприемчивост към някои инфекции, дължащи се на трайно високите нива на кръвна захар. Кожата и лигавиците са сухи, появяват се ранички в ъглите на устните, генитални инфекции, замъглено зрение, забавен растеж. При напредване на процеса и при поява на кетони в урината и кръвта се забелязват отпадналост, сънливост, коремни болки, повръщане, ацетонов дъх. Компенсаторно организмът си набавя необходимата енергия от разграждането на мазнините, което води до натрупване на отпадни продукти в клетките /кетотела/. Ако състоянието се запази във времето, може да се стигне до диабетна кетоацидоза /ДКА/ с диабетна кома и дори смърт. В по-голямата част от случите от появата на признаците до търсенето на лекарска помощ минават около 4 седмици.
- Какво можем да направим като родители, ако забележим някой от горепосочените симптоми?
- Важно е при забелязване на описаните признаци родителите веднага да потърсят лекарска помощ, за да се предприеме своевременно лечение с инсулин. Така ще се избегнат
крайните фази при влошаването на диабета, свързани с животозастрашаваща кетоацитоза
Много често пациентите, на които са установени високи стойности на кръвна захар през деня, биват викани на следващия ден, за да им се изследва кръвна захар сутрин на гладно, с цел потвърждаване на диагнозата захарен диабет. Това поведение е неправилно, защото всяко забавяне при това състояние крие риск от възникване на диабетна кетоацидоза, която е животозастрашаващо състояние. Родителите трябва да уведомяват лекаря при увеличено количество на урината, прием на големи количества течности и отслабване на детето. Често те намират други обяснения за тези прояви, което забавя диагнозата. Свързват отслабването с израстването на детето, физиологичното израстване на височина не е свързано с отслабване, а с увеличаване на теглото.
Диагнозата се поставя лесно с изследване на кръвна глюкоза и глюкоза и кетони в урината. Повишаването им в съчетание с наличието на симптомите на диабета еднозначно поставя диагнозата и изключва вероятност от грешка. Диагностицирането и започването на лечението са спешни и не търпят отлагане във времето. При съмнение по-достоверни са резултатите при изследване на кръвната захар 2 часа след хранене или ако се установи ниво на гликиран хемоглобин над 6.5%. При децата, при които захарният диабет се е развил сравнително бързо, нивото на гликирания хемоглобин може да не е значително завишено, въпреки наличието на симптомите на заболяването. При отсъствието на симптоми за захарен диабет откритата случайно повишена кръвна захар, в хода на травма, остра инфекция, сърдечно-съдова, оперативна или друга стресова ситуация, може да бъде преходна и не трябва да бъде считана за захарен диабет.
Състоянието се нарича стрес-хипергликемия
Наблюдава се при повече от 5% от децата, най-често в хода на остро инфекциозно заболяване, травми, повишена температура над 39 градуса или фебрилни гърчове /гърчове при повишена температура/.
- При каква възраст заболяването се изявява най-често?
- Захарният диабет тип 1 се изявява след 6-месечна дo младежка възраст. Със започване на пубертета има повишен риск за изява. През последните години в много страни зачестява диабетът с по-значимо увеличаване при деца под 5-годишна възраст. Описана е сезонност с пик на новооткрития диабет през зимните месеци. Отключващите фактори от околната среда, които предизвикват унищожаването на бета-клетките, остават неизвестни в повечето случаи, но автоимунният процес може да продължи месеци и години преди изявата на диабета. Тя може да се провокира от инфекции – респираторни и ентеровирусни, вродена рубеола, стресови ситуации. Проучва се значението на въвеждането на глутенови храни преди 4- и след 7-месечна възраст, казеинът в млякото, както и дефицитът на витамин D.
- Трябва ли да сме по-внимателни със следенето на децата за симптомите на диабет, ако в семейството вече има диабетици?
- При захарен диабет тип 1 наследствеността не е честа
Родител с диабет има в 2-4% от случаите. При еднояйчни близнаци рискът вторият близнак да развие захарен диабет тип 1 е 36%. При братята и сестрите рискът е около 4% до 20 години и 9.6% до 60 години. За сравнение в общата популация рискът човек да развие захарен диабет тип 1 е 0.5%. Той се среща 2-3 пъти по-често в поколението на мъжете със захарен диабет тип 1 /3.6 – 8.5%/ в сравнение с жените /1.3 – 3.6%/, т.е. бащите предават в по-голям процент заболяването в поколението си.
При жени с диагностициран диабет е важно бременността да е планирана във време, когато контролът на диабета е оптимален и кръвната глюкоза да се поддържа в нормални граници по време на цялата бременност. При недиагностициран и нелекуван гестационен диабет, както и при бременни с вече диагностициран, но недобре лекуван диабет, има предразположение към засягане на плода – повишено тегло при раждане, тежки хипогликемии в неонаталния период, вродени аномалии от страна на нервната и сърдечно-съдовата система. Затова е необходим скрининг при бременните за кръвна глюкоза. При бебетата, родени големи за гестационната възраст, както и при тези, които са родени малки, има повишен риск от наднормено тегло и респективно захарен диабет в бъдеще, особено при рискови групи.
Освен най-честия в детска възраст захарен диабет тип 1, може да се изявят и други форми –
диабет тип 2 и моногенен диабет, който е рядко
Диабетът тип 2 се обуславя от резистентност към действието на инсулина и неадекватната му секреция за преодоляването й и поддържането на нормални нива на кръвната захар. Той се изявява най-често по време и след пубертета. Прехранването, обездвижването и затлъстяването - неща, което постоянно виждам в ежедневната си практика - са решаващи за зачестяването на диабет тип 2 в детска възраст. Затлъстяването има връзка и с диабет тип 1, тъй като употребата на мазни, сладки и некачествени храни води до унищожаване на добрата чревна флора, която има отношение към нарушаване функцията на имунната система и така предпазва от диабет тип 1.
При кърмачетата до 6-месечна възраст се среща неонатален захарен диабет. Той е свързан със засягане на един-единствен ген (моногенен диабет). Неонаталният диабет е рядко заболяване - 1:400 000 раждания.
При влошен гликемичен контрол може да има повишена кръвна захар – хипергликемия, или хипогликемия (понижена кръвна захар). И двете състояния са опасни за здравето. Най-честите причини за хипергликемия са пропусната или неправилно изчислена доза инсулин, промени в диетата, прием на повече въглехидрати, по-малко физически упражнения от обикновено, различни инфекции или прием на някои лекарства, менструален цикъл при по-големите момичета, стрес. Най-честите причини за хипогликемия са предозиране на инсулина, пропуснато хранене, недостатъчен прием на въглехидрати след инжектиране на инсулина, тежко физическо натоварване, без прием на въглехидрати, пиене на алкохол.
Хипогликемията е сериозно животозастрашаващо състояние
при което нивата на кръвната захар са прекалено ниски и не могат да осигуряват нужната енергия за функционирането на организма. Тогава човек е дезориентиран, трепери, поти се, има повишената сърдечна честота, трудности с концентрацията и речта. В най-сериозните случаи хипогликемията води до кома и дори до смърт.
- Какво е лечението при диабет тип 1, възможно ли е нивата на кръвната захар да се поддържат с таблетки, или единственият възможен вариант е инсулин?
- През XIX век лечението на захарния диабет се е свеждало до различни форми на гладуване. Тогава вече се е знаело, че панкреасът е отговорен за регулиране нивата на кръвната захар. Днес при диабет тип 1 лечението е единствено и задължително с инсулин, съчетано със здравословно и рационално хранене, физическа активност и обучение в самоконтрол. У нас възможностите за това са еднакви с тези по света по отношение на качество и вид на инсулиновите препарати, инжекционни средства, писалки, инсулинови помпи, средства за контрол на кръвната глюкоза, като всичко се реимбурсира от НЗОК. Всякакви алтернативни методи за намаляване и преустановяване на инсулинолечението могат да влошат състоянието и да са фатални за детето. За всеки пациент се изготвя индивидуален план за грижи, който включва: непрекъснато обучение и подкрепа на пациентите и техните семейства, постоянна оценка за остри усложнения – хипогликемия и диабетна кетоацидоза, оценка за хронични усложнения – неврологични, очни, бъбречни, мозъчно-съдови, сърдечно-съдови, осигурено е рутинно проследяване чрез неколкократно ежедневно измерване на кръвната захар от самия пациент с глюкомер или със системите за продължителен глюкозен мониторинг /сензори/.
Мартин ГЕОРГИЕВ