Попова разказа, че МИР е ново министерство – всъщност стара структура, преобразувана в ново министерство, което се опитва да се променя. За това подтик е дала и пандемията. "От 2020 г. дирекцията ни управлява програмите за бизнеса и по това време очаквахме 3000-4000 договора, но с ковид те станаха 34 000-35 000. "Представете си какво предизвикателство за нас е административният капацитет, опитваме с всякакви мерки, включително опростяване, което е от полза и за бенефициентите", сподели Попова.
Тя подчерта, че друга много важна тема в инвестициите, които министерството предвижда, е преходът към кръгова икономика - намаляване на енергийната интензивност и подобряване на енергийната независимост. Тук финансирането спрямо предишните периоди е нараснало лавинообразно – ако в периода 2014-2020 г. е имало 36 млн. евро за ресурсна ефективност, сега за кръгова икономика са заделени около 380 млн. евро. Това е отговор на промените, които се случват около нас, и ние трябва да сме в крак с времето, ако не искаме да изостанем, каза Попова.
По думите ѝ последно, но не и по важност, е интернационализацията и всъщност растежът на предприятията, където средствата отново са значителни.
"Финансовите инструменти и безвъзмездните средства досега бяха две паралелни финансирания. От този период те ще бъдат комбинирани. Надяваме се, че така ще достигнем до повече предприятия. Размерът на финансирането ще е по-голям, тъй като ще има повече частни инвестиции", коментира Попова.
Тя изтъкна, че едно от предизвикателствата, които стоят пред МИР, са регионалните дисбаланси. "Когато програмирахме "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" и трябваше да направим разпределението между отделните региони, установихме, че около 40 процента от бизнеса е съсредоточен в София. Ще се опитаме и ще направим всичко възможно средствата за предприятията да отидат в цяла България. Над 80 процента от средствата са за извън региона на София", заключи Попова.