Ще споделя своя опит, без претенцията, че е научен; моите наблюдения какво трябва да направим, за да задържим качествените хора в България, продължи Иванов. Според него страната ни трябва да има стандарт както на всички останали страни и да престанем да вярваме, че някъде има по-добро място за живеене.
"Това е голямото предизвикателство, с което се борим всеки ден. Наша обща отговорност е да накараме българите да продължат да вярват в този общ европейски проект и да не го приемат за даденост", заяви той.
По думите на Иванов кохезионната политика е доказала, че работи. "При присъединяването (към ЕС - бел. ред.) през 2007 г. бяхме на около 30 процента от европейския БВП, сега вече гоним 60 процента", сподели той и допълни, че вече имаме първия регион в преход – столицата. Според него това е процес, който е нормален, т.е. ние наваксваме, но въпросът е дали това става достатъчно бързо, за да задържим хората. Иванов подчерта, че анализите, с които са започнали подготовката за този програмен период, показват две неща: че междурегионалните различия продължават да се задълбочават – има съществена разлика между региони, които се обезлюдяват, и няколко анклава, в които бележим икономически възход и те се изравняват с живота на Запад.
Иванов отбеляза, че кохезионната политика все пак до голяма степен задълбочава тези процеси. "Ние наблюдаваме, че големите общини привличат ресурса, а за тези, на които не им достигат качествени хора, е по-трудно. Това е обратното на това, което целим", каза той.
По мнението му трябва да се работи на терен, да се работи с по-малките и по-слабите, да се правят анализи, да се види кога тези процеси се задълбочават. Също така трябва някои отговорности да се преотстъпят на местните власти. "Усещането на местните общности, че те решават кое е важно е много по-важно от това, че решенията се взимат в столицата. В новия програмен период ще направим някакви опити в тази насока, тъй като в противен случай новите инвестиции просто няма да бъдат припознати", коментира Иванов.
Друг важен момент, който бе изтъкнат, е, че сме длъжници на Северна България – след анализ на споразумението за партньорство е установено, че само 18 процента от инвестиционните средства са били в Северна България. "Сега трябва да обърнем тази тенденция, поели сме ангажимент, че поне 50 процента от средствата от новия програмен период трябва да отидат в тази част на страната", заяви Иванов.
Според него няма начин да бъдеш успешен без да провеждаш реформи в съответните сектори, в които наливаш пари. "Трябва да започнем да живеем с усещането, че реформите не са защото Брюксел иска, а да разберем, че е важно за нас като общество. И това се отнася не само за европейски ресурси, а и за национални. Докато няма усещане, че преди да инвестираме, трябва да подобрим публичните си системи, да реформираме, да овластим повече местната власт, да подобрим системата, по която работи нашето образование, нашето здравеопазване, ефектът ще бъде по-слаб, защото парите ще отидат там, където има капацитет. Невинаги добрият проект значи, че парите отиват на правилното място. Добрият проект плюс добрата логика формират правилния и устойчив капацитет", допълни Иванов.
Той изтъкна и друг ключов фактор - административния капацитет. "В началото, когато стартирахме периода на усвояване на кохезионната политика на управление, мислехме, че е достатъчно да имаме силни управляващи органи, но се оказа, че грешим. Без силни звена, които да произвеждат политики, насочващи парите в правилната насока, без силен капацитет на местно ниво и в бизнеса, няма как да бъдем успешни. Това трябва да правим в началото на програмния период, за да видим къде ще бъдат потенциалните проблеми, защото опитът ни показва, че се учим в движение", допълни Иванов.
По думите му денят, в който ще има усещането, че си е свършил добре работата, ще бъде този, в който при него престанат да идват хора, търсещи финансиране за нещо.
По думите му европейските пари трябва само да допълват. "Тогава ще започнем да преодоляваме тази култура на "запълване на дупки". Може би това е първият програмен период, в който не тръгнахме с такъв манталитет в програмирането, което показва, че има някакво движение. Сега започваме да сменяме призмата – говорим повече за стратегии, за двигатели на растеж", сподели Иванов.
Иванов подчерта, че е важно инструментите да не се припокриват. "Сега имаме две паралелни системи - Националния план за възстановяване и устойчивост и кохезионната политика. Огромен ресурс, огромни предизвикателства, но трябва да направим така, че да няма двойно финансиране", каза той.
Според него зеленото и дигиталното трябва да бъдат припознати. Ковид ни показа, че няма как да бъдем адаптивни и устойчиви, без да бъдем дигитализирани; няма как да строим икономически растеж и едновременно да не бъдем зелени, защото по този начин ще разрушаваме бъдещето на нашите деца, коментира Иванов.
"Изрази като кръгова икономика и зелен преход, дигитализация ще стават все по-важни. И ако не са припознати, те също ще се превърнат в нещо механично, а така не носят добавена стойност", подчерта той.
Друг проблем, който беше изтъкнат, е нуждата от опростяване. По думите на Иванов проблемът с усложняването е проблем на доверието – когато то липсва, нещата се усложняват и се залагат допълнителни контроли. Единственият начин е да се работи за капацитет, подчерта той.
Според него в лицето на информационната система имаме много силни инструменти, които трябва да използваме.
Последният акцент в изказването на Иванов беше прозрачността – масовото усещане за фондовете е, че това са пари за елита. "Много е трудно да бориш такъв феномен. Няма лесно решение. Единственият начин е да бъдеш прозрачен. Ако няма доверие от обществото, значи нашата работа е свършена половинчато", заключи той.
Дискусията се излъчвана на живо във "Фейсбук" тук.
Интересна и полезна информация за политиките на сближаване на ЕС може да намерите в специалната страница на БТА "Европа в България: Общо бъдеще".