Мечтата на Мартин Цирков отборът на „Дунав“ да е съставен предимно от русенски футболисти претърпя метаморфоза.
Преди началото на сезона, вече утвърден за старши треньор, Цирков възнамеряваше да заложи на момчета от школата и на завърнали се от други градове наши момчета. Дали прекалено повярва на младостта и се понесе върху романтичните криле на местния патриотизъм и така плати цената да бъде освободен? Сигурно и той още си задава този въпрос.
Факт е, че днес за тима пак играят няколко русенци - вратарите Цветелин Енчев и Винченцо Ангелов, защитникът Митко Тодоров, вече и халфът Кристиян Господинов. Не броим ветерана Диян Димов и опитния нападател Йордан Димитров, тъй като не са от съвсем младата вълна.
Георги Вълчев е от „младите“, но той и брат му Станислав дойдоха от школата на „Лудогорец“. Очевидното откритие на сезона - Джан Хасан, е роден в Шумен, а ако дунавци искат да го задържат, трябва първо да платят задължителни такси за престоя му в други клубове. Един от тези клубове е „Левски“ /Сф/.
На този фон се получи и изненадващо разминаване с двама русенци, които Цирков виждаше като част от гръбнака на отбора - Василен Марков и Преслав Петков. Марков и Петков си тръгнаха, като клубът спести дипломатично всякакви подробности за раздялата с тях.
Публична тайна е, че очевидно кадърният централен защитник Василен е отказал внезапно да пътува за мача в Своге, въпреки че бил предвиден за титуляр. За Петков мълвата разнася повече от една версия, все нелицеприятни за младия халф истории. Каква е истината - все някога ще се узнае, но е неприятно, че талантливи млади хора избраха толкова рано да са аут от футбола. Ще видим, кой знае, може би ще отидат в други отбори.
„Фактът, че има група от момчета - русенци не ги прави фаворити. Има можещи и неможещи футболисти“, каза преди време старши треньорът Людмил Киров.
Мнението му бе повторено пред „Утро“ от не кого да е, а от „чистокръвния“ русенец Диян Димов.
Да, така е, прави са.
И ето - Ивайло Кирилов говори, че в младите има сериозно бъдеще. Не е някакво велико откритие, защото Русе винаги е раждал талантливи футболисти.
Ясно е още, че не всички ще стигнат до първия отбор, но така е и в „Барселона“. Прочутата каталунска академия „Ла Масия“, в която израсна Меси, продължава да създава добри играчи, но колцина от тях днес са в селекцията на Шави Ернандес? Броят се на пръсти.
Важното е под девиза „Изберете русенското“ да се действа така, че нишката на прехода на младите към мъжкия футбол да не се къса толкова бързо и толкова драматично често. Минаха цели 12 години от деня, когато бе създадена онази школа „Дунав 2010“.
Но пак за мечтата на Цирков да има колкото се може наши момчета в първия отбор - може би наистина бе прекалено романтична и донкохитовска, кариерно самоубийствена и несъобразена с реалностите, но е жалон, който не бива да бъде отписван с лека ръка.
Трима, четирима, петима от играчите на „Дунав“ да са родени и отгледани за футболна слава в Русе, пак ще е голям успех. Първо - тези момчета след време ще струват много пари и ще донесат финансова стабилност на клуба, както го прави „Аякс“ от много години. И второ - във визитките им винаги ще се споменава началото на спортния им път.
А иначе си е вярно - има можещи и неможещи. Номерът е можещите от терените в квартал „Здравец“ да направят така, че да заслужат безусловно доверие.