Експозицията проследява промените в живописта на автора през годините - от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение до добре познатите негови мащабни платна. Включени са над 90 творби, сред които „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа.
„За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота“, пишат от екипа на СГХГ.
Куратори на проекта са Аделина Филева, Станислава Николова и Ана Топалова, дизайнът е на Надежда Олег Ляхова. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“, реализиран с подкрепата на Министерството на културата.
Изложбата се организира със съдействието на Румен и Таня Гашарови, Националната художествена галерия, Националния дворец на културата, Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна, Градската художествена галерия в Пловдив, музеят „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово, Регионалният исторически музей във Видин и др.
Румен Гашаров е роден в Пловдив, но по-голямата част от живота му преминава в София. Той е един от първите възпитаници на новосъздадената през 1954 г. Художествена гимназия. Сред съучениците му са Любомир Прахов, Боян Димитров, Радослав Лилов, Стефан Гацев, Румяна Ганчева, Бисера Дженева (Прахова), Димитър Казаков, Никола Заров, Генчо Симеонов и Георги Кьосеилиев. Дипломата му е първата, издадена от Художествената гимназия.
През 1956 г. е приет във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София. Първите две години учи рисуване при проф. Борис Митов, а от трети курс – живопис в класа на проф. Илия Петров. Завършва с отличен през 1962 г. Участва активно в художествения живот. През годините подготвя повече от петнадесет самостоятелни изложби и представя свои произведения в различни общи художествени експозиции в България и в чужбина.
През 1977 г. получава първа награда за живопис от първата международна изложба „Хуморът и сатирата в живописта“ в Габрово. Отличието му е присъдено за картината „Прогноза“. През 1984 г. е удостоен с годишното отличие на Съюза на българските художници (СБХ) „Владимир Димитров – Майстора“. Получава „Наградата на София“ за юбилейната му изложба от 1986 г., а две години по-късно получава първа награда за живопис от национална изложба „100 години София – столица на България“ за триптиха „София“. / ГН