„Аз пиша само това, което ме вълнува “, призна авторът, който от години е диригент на Софийската филхармония. По думите му това са три теми – музиката, „Междузвездни войни“ - филмова космическа сага на американския режисьор Джордж Лукас, създадена през 70-те години на ХХ век, и дъщеря му.
„Литературата и музиката имат много общо. Аз по-скоро бягам от музиката, благодарение на литературата. Аз от малък винаги съм имал желание да пиша. Пишех и музика, но се отказах“ призна авторът, изкушен от нотите и превърнал изкушението си в професия.
„Животът не е най-хубавото нещо, което ни се случва, а фантастиката ни дава това, което искаме да ни се случи“, каза Найден Тодоров. Той сподели, че фантастиката му дава това, което отприщва въображението, защото на длъжността си понякога е „мразен, защото при него идват с един проблем, а искат три или четири решение“ . Тази битка с хората е много изтощителна. "Това е битка за убеждение. И за да избягам от това, аз се старая да остана сам. И тогава пиша. Така съм сам със себе си и нямам нужда да убеждавам някого в нещо. Във фантастиката сам си решаваш проблемите, освобождаваш се от оковите и мечтаеш“, разказа пътя си към създаването на разкази диригентът, който е пътувал по много места по света със Софийската филхармония.
Като автор на разкази, на когото остават две години преди да стане на 50, той изтъкна факта, че много от големите научни открития са написани в ранна възраст, във времето на мечтите. „Мечтая какво искам, как го искам и как да се случи, мечтаем когато сънуваме“ , каза Найден Тодоров. Той обяви и своята формула за човек – дробно число, в което числителят отразява това, което сме, и знаменателят – това, за което мислим.
„Историите, които пишех беше, за да се махнат от главата ми, да ги изтрия. Така се пише и музика“, сподели Найден Тодоров. По думите му музиката ни докосва директно в сърцето, но липсва емпатия и съчувствие. А историите, които създава, по-голямата част от тях писани в самолета или в хотелската стая, описват как усеща другите хора. Често някои от героите на разказите му не разбират за мястото, което им отрежда в творбите си.
„Винаги трябва да знаеш финала, преди да започнеш да пишеш“, обясни процеса на написването на творбите си.
Музикантът призна пред публиката, че се страхува от развитието на изкуствения интелект. И продължава да разсъждава върху живота след смъртта. Според него Раят е това място в отвъдното, в което си отново щастлив и преживяваш отново своите щастливи моменти от миналия си живот.
„Най-щастлив съм не когато получавам, а когато давам“, сподели житейската си философия още авторът.
Разказа и за особената си чувствителност в концертната зала, когато работи върху партитури, на които е посочено, че са ползвани например от Верди или се качва на сцена, която отдавна трябва да е ремонтирана, но на нея са пели звезди, незабравими до днес. „Няма такова усещане“, призна диригентът - писател.
Найден Тодоров обобщи на финала на срещата си в Старозагорската опера, че на диригентския пулт той трябва да обединява, а писането на лаптопа на разкази е бягство, в което няма посредници между него и неговите читатели. И очаква тези срещи с тях.
На въпрос на БТА за бъдещето, за мечтите си и създаването на следващи творби Найден Тодоров отговори, че има готов сборник с нови разкази. Но има и поръчка от дъщеря си да и напише книга, в която да разкаже за живота на принцове и принцеси.
Диригентът не скри, че е автор на непубликувани пътеписи от цял свят. В личния си архив има и спомени за случки с хора, събития, състави, истории от живота зад сцената, които скоро няма да видят бял свят, защото ще бъде принуден да напусне България.
Представянето на книгата на Найден Тодоров е продължение на традицията на сцената на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора да гостуват музиканти, увлечени от други изкуства. "Традиция, което ще продължи“, каза за БТА Огнян Драганов, директор на Старозагорската опера.