“Словения винаги е подкрепяла България за членството й в редица структури - ЕС, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и се надяваме и че на Съвета на ЕС през декември ще подкрепи членството на България в Шенгенското пространство,” посочи Червеняков в интервю за БТА.
Посланик Червеняков подчерта, че между София и Любляна няма нерешени въпроси и че и тази година се отбелязват 30 години от установяването на дипломатическите отношения между двете страни. България е сред първите страни признали независимостта на Словения след отделянето й от някогашна Югославия.
Според българския дипломат отличните двустранни отношения се обуславят от това, че и двете страни са членки на ЕС и НАТО, а също така имат еднакво отношение към страните от Западните Балкани и разширяването на евросъюза.
По отношение на икономическото сътрудничество между България и Словения посланик Червеняков отбеляза, че като наш търговски партньор Словения заема 22 място, търговският обмен е нараснал с 21 процента на годишна основа през 2021 година и е достигнал 506 милиона евро.
Същият стокообмен имаме само за първите шест месеца на тази година, уточни той, като допълни, че преките чуждестранни инвестиции обаче са относително малко.
Словенските инвестиции в България възлизат на около 300 милиона евро, като основната част от тях са в областта на търговията. Българските инвестиции в Словения са около седем милиона евро през 2021 година, а преките чуждестранни инвестиции от България към Словения са 16,4 милиона евро, предимно в строителството и в недвижимите имоти, каза Червеняков.
Той отбеляза, че България изнася за Словения най-много електроенергия, която заема 60 процента от нашия износ, следва биодизел и смески от биодизел, части от машини и апарати, но те са едноцифрени проценти и по-скоро се дължат на усилията на отделни компании. От Словения България внася най-вече медикаменти, пътнически и други автомобили.
Интерес за словенците представлява и българското розово масло.
По думите на посланик Червеняков има възможност за развитие на икономическите отношения във високотехнологичните сектори, като автомобилната промишленост, машиностроенето и други.
Посланик Червеняков отбеляза и потенциала на сътрудничеството в съвместни научно-изследователски проекти в областта на фармацията и медицината.
По отношение на туризма българският дипломат отбеляза, че все повече българи посещават страната, която “разполага с уникални възможности”. По думите му по-малко словенски туристи посещават България, предимно зимните курорти и балнеоложките курорти.
Проблем е транспортната свързаност, тъй като преди две-три години беше закрита пряката авиолиния, каза посланик Червеняков, като допълва, че няма и пряка жп връзка между двете страни.
С цел популяризиране на българската култура посолството организира изложби, участия в конкурси, представяне на книги, разказва посланик Червеняков. В този контекст той отбеляза активната работа на професор Людмил Димитров в университета в Любляна като лектор по български език и двуезичния разговорник, който съставя, както и това, че шеф-диригент на Симфоничния оркестър на Радио и телевизия Словения е маестро Росен Миланов.
Работещите в Словения българи са добре поставени, висококвалифицирани и заемат добри позиции в икономиката и обществения живот на Словения, обобщи посланик Червеняков.
Проблемите, с които се обръщат представители на българската общност към посолството в Любляна обикновено са с консулски характер, като издаване на документи за самоличност. В някои случаи на извършени нарушения или престъпления посолството оказва съдействие за правна помощ.