Авторите разглеждат границите в контекста на археологията, природата, съпротивата, колониализма и тялото. Процесът по създаването на проекта трае шест месеца и в него си сътрудничат шестима участници, родени в България, Сърбия, Република Северна Македония, Румъния, Турция и Гърция. Това са Елизабет Айтай, Езги Ерол, Теодора Йеремич, Беатрис Шует Мумджиян, Елена Марчевска и Лина Маноусогианаки.
Проектът е ръководен от Денислав Големанов, Мартин Атанасов, Васил Владимиров и Красимира Буцева. Той включва групова изложба и публикация на книжно издание и се реализира с подкрепата на национален фонд „Култура” по програма „Групови творчески инициативи”.
Лина Манусогианаки е учила археология, история на изкуството и фотография. Работата ѝ се фокусира върху взаимоотношенията на човека с природата, като изследва поведението му спрямо околната среда през различни етапи на технологичните постижения. Работата ѝ формира мултидисциплинарни изследователски асоциации с архивни материали, карти и текст и изследва връзките между инсталация, рисунка, бродерия, колаж и фотография.
Работата на Елизабет Айтай изследва и поставя под въпрос аспекти на западната култура. Повтарящи се теми в работата ѝ са понятието за дом, принадлежност и език. Основният ѝ инструмент е фотографията. Творби на Елизабет Айтай се намират в частни колекции и са показвани и публикувани в Европа и САЩ.
Беатрис Шует Мумджиян изследва факти, природа, култури и традиции, исторически събития и техните полета на напрежение в аналоговия и дигиталния свят, като извлича елементите им от техния контекст и ги поставя в нови игрови обстоятелства. Несправедливостта, властовите отношения и авторитарните структури се появяват в нейните творби.
Теодора Йеремич се фокусира върху изследванията в пресечната точка на деколониалните практики, феминистката съпротива и екологичната мисъл. Интересувайки се от властовите отношения по осите на пола, класата, расата, вида и географията, и идвайки от граничното пространство, "другото" на Европа, където балканският мит среща постюгославските травми и носталгия, нейната практика акцентира върху преходното, лиминалното, маргиналното и хибридното.
Езги Ерол изследва въпросите на паметта, границите, икономическите арени на глобалната война, наследството и ландшафта въз основа на исторически събития, лични и институционални архиви и съвременни събития. В областта на видеопродукцията тя разработва фикционални разкази и поеми въз основа на исторически и технически факти, които изследват интерсекционалността. / ГН