Според показаните данни, жените в музикалната индустрия са печелили повече спрямо мъжете в периода от 2012 до 2014 г. През 2019 г., която д-р Андреева определи като „предкризисна година“, тяхното средно годишно възнаграждение е било с 13 процента повече от това на мъжете. В следващата 2020 г. обаче съотношението се променя, като жените са получавали 90 процента от средното възнаграждение на мъжете.
Диана Андреева сравни информацията от музикалната индустрия със секторите на изкуство и културно наследство, културни индустрии, творчески индустрии и културен туризъм. По-ниският процент, който отразяваме като възнаграждение на жените спрямо мъжете в културните индустрии, идва от техническите подпазари, допълни д-р Андреева.
За целите на изследването в обхвата на музикалната индустрия попадат подпазарите възпроизвеждане на записани носители, производство на музикални инструменти, търговия на дребно с аудио и видео записи, и звукозаписване и издаване на музика.
„По отношение на добавената стойност по факторни разходи на музикалната индустрия в рамките на разглеждания период можем да отразим 2019 г. и между другото тя не е най-добра само в музикалната индустрия по отношение на добавената стойност. 2019 г. за всички културни, творчески индустрии и за всички изкуства беше достигането на един пик, преминаване на кризисния период“, коментира д-р Андреева. Тя обясни, че от 2009 до 2011 г. се е наблюдавало съкращаване на публичните финанси, заради което на изкуствата е било необходимо дълго време да се възстановят.
През 2020 г. добавената стойност в музикалната индустрия е 18 200 000 лв., което е с около 4,5 милиона лева по-малко в сравнение с 2019 г. „Нашето предположение е, че 2022-а ще бъде годината, в която ние надминаваме най-добрата година за периода – 2019 г.“, каза Андреева. Тя допълни, че това важи за голяма част от културните индустрии с изключение на киното, което „в момента не функционира“.
В рамките на събитието бе дадена и информация за вноса и износа на музикални инструменти, части и принадлежности. Според данните, износът на този вид стоки е по-висок от вноса, като тенденцията се запазва от 2016 г. до края на разглеждания период.
Сред възможните бъдещи политики, отбелязани в изследването, са създаване на регистри с липсваща информация за музикалната индустрия, годишен доклад за индустрията и отделянето на програма „Музикална индустрия“ към национален фонд „Култура“. Освен това, авторите препоръчват промяна на статистическата рамка, като се разделят кодовете, в които музикалната индустрия има дейности.
Представяне на резултатите от изследването бе организирано от Българската музикална асоциация (БМА) и Обсерваторията по икономика на културата. Проучването е част от доклада „Икономически принос на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм за периода 2008-2020 г.“, който е съвместен между Обсерватория по икономика на културата и Столична община. / ГН