Хърватският парламент обсъжда бюджета за 2023 г.

Бюджетът на Хърватия за 2023 г. е на дневния ред на парламента и се очаква той да бъде приет още днес. Пред журналисти премиерът Андрей Пленкович каза, че приемайки поправките и допълненията на опозицията, правителството е показало своята отвореност към нейните предложения. Освен правителството е приело и измененията на окончателния законопроект за спорта.
Във внесеното от правителството предложение за държавен бюджет на Република Хърватия за 2023 г. и прогнози за 2024 и 2025 г., се предвижда растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) през 2023 г. да бъде 0,7 процента, докато през останалите две години от прогнозирания период се очаква икономически растеж от 2,7 на сто през 2024 г. и 2,6 на сто през 2025 г., като резултат от очакваното отслабване на инфлационния натиск, засилване на външното търсене и увеличаване на реалните заплати.
Инфлацията при потребителските цени се очаква да се забави до 5,7 процента през 2023 г., а след това до 2,5 процента през 2024 г. и 2,3 процента през 2025 г. На пазара на труда не се очакват съществени негативни тенденции, така че броят на заетите през 2023 г. ще отбележи лек ръст, докато нивото на безработица ще остане на тазгодишното равнище.
Общите приходи в държавния бюджет през 2023 г. са планирани в размер на 24,9 млрд. евро, което е с 9 процента повече спрямо 2022 г. Приходите през 2024 г. са предвидени в размер на 24,8 млрд. евро, а през 2025 г. – на 25,8 милиарда евро. Общите разходи на държавния бюджет през 2023 г. са планирани в размер на 26,7 млрд. евро, което е с 8,8 процента повече (или с 2,1 млрд. евро) спрямо настоящия план за 2022 г. През 2024 г. общите разходи се предвиждат на ниво от 25,6 милиарда евро, а за 2025 г. – на ниво 25,9 млрд. евро.
Увеличението на бюджетните разходи отразява политиката на правителството, насочена към по-нататъшно повишаване качеството на социалните грижи и подкрепа за най-уязвимите социални групи, устойчивост на пенсионната система, продължаване прилагането на демографските мерки, обновяване и реконструкция на обектите и инфраструктурата, пострадали при двете силни земетресения в Хърватия през 2020 г., инвестиционни проекти за развитие, включително инвестиции в образованието и здравеопазването, зелен и цифров преход на икономиката, укрепване отбранителните способности на въоръжените сили и на сигурността, солидарност с гражданите и предприемачите по време на енергийната криза, изграждане на газопровод Злобин - Босилево и увеличаване капацитета на LNG терминала на остров Кърк.