Катинов каза, че към момента употреба на софтуера „Пегас“ в България не е установена, като посочи, че това не означава, че няма. Той припомни, че незаконното му използване е престъпление по Наказателния кодекс.
БТА припомня, че проверката на прокуратурата започна на 11 февруари. Изискана е информация от ДАНС, ДАТО и други институции. Тя цели да установи дали е извършвано неправомерно използване на софтуера "Pegasus" в държавни структури с цел нерегламентирано подслушване на български граждани.
Заместник-министърът отбеляза, че политиката на България за киберсигурността е в съответствие с тази на ЕС. По думите му софтуерът „Пегас“ е само върхът на айсберга, тъй като частният пазар за технологии процъфтява. Катинов посочи, че използването на шпионски софтуер не е ново явление, а индустрията е оценявана на 12 млрд. долара. За периода от 2012 г. до 2021 г. 74 държави са закупили подобни технологии, а десетки фирми са базирани в Европа, САЩ и Израел.
„Разкритията за „Пегас“ показват, че се намираме в една нова и не толкова удобна реалност, в която сложни шпионски инструменти се продават на свободния пазар. Има необходимост от подобряване на регулацията и повишаване прозрачността в сектора“, коментира Катинов.
Трябва да се изработи европейска практика, законодателство, което да укрепи националните законодателства, посочи евродепутатът Иво Христов.
По думите му управляващи партии, които закупуват този софтуер с цел политическа употреба срещу своята опозиция, често стават жертви на скандали вътре в партията, онзи, който държи софтуера е господарят на играта. Той добави, че в Полша и Унгария е имало такова случаи, когато лидер на партия е използвал софтуера срещу негов конкурент.
Христов коментира още, че телефонът знае за нас повече, отколкото ние знаем за себе си, а на база данните от него може да се направи обективен профил на човека, който иначе оценява себе си субективно.
БТА припомня, че на 8 ноември евродепутатът София инт Велд представи първоначалните изводи от предприетата проверка, свързана с програмата "Пегас" за проникване в мобилни електронни устройства.
Всички държави от ЕС използват шпионски софтуер, заяви тя и уточни, че не всички европейски страни признават за използването на подобни програми, както и че не всяка от тях непременно нарушава европейските правила. По нейните думи най-големите нарушения са установени в Гърция, Унгария, Полша и Кипър. Евродепутатът посочи, че България и Кипър са разпределителни точки за подобен софтуер.