Исуф и Атидже Низамови са свързани със земята, разказаха двамата пред репортер на БТА. По професия Исуф е шофьор, а съпругата му Атидже е медицинска сестра. След дълги години работа по професиите си, двамата решават да работят в чужбина, където прекарват няколко години и отделят средства, с които се завръщат в България, за да се отдадат на земеделие.
„Аз имам 15 години трудов стаж като медицинска сестра, но обичам работата на полето. Цял живот, въпреки работата ми като медицинска сестра, в извънработно време винаги сме се занимавали със земеделие“, разказа Атидже Низамова.
Двамата с Исуф започват да произвеждат картофи върху пет декара нива, а само за пет години увеличават земята, върху която работят до 85 декара. Почти изцяло работят сами, наемат допълнително хора единствено по време на кампанията по прибиране на картофите от нивите.
Средно добиват около 2,5 тона картофи от декар. Пласират ги основно в района. Сред клиентите им са собственици на заведения и ресторанти от Банско и други населени места. Двамата производители държат на качеството на продукцията, като наранените картофи се отделят и се преработват в цех, създаден също с труда на семейство Низамови.
„Картофите в натуралния им вид минават също през цехчето, което имаме и си преработваме. Във всяко производство има наранени картофчета, които нямат търговски вид. Всичко това минава през цехчето, преработва се в заготовки за кухните, ресторантите и хотелите “, разказа Атидже Низамова.
Семейството има амбицията да разшири стопанството си до сто декара. Земеделската работа обаче е предизвикателство, тъй като добивът зависи до голяма степен от благосклонността на природата, разказаха земеделските производители. По думите им субсидиите, отпускани от държавата, не са достатъчни да привлекат и задържат млади хора в земеделието, а кандидатстването по различни програми е свързано с бюрокрация.
Имаме двама сина, единият се насочи към мебелното производство, другият в IT сферата, каза Атидже Низамова. Тя допълни, че по-малкият им син е направил опит да развие малкото стопанство, но именно спънките са го насочили към друга професия. Според тях са необходими повече стимули, които да мотивират млади хора да развиват земеделие, тъй като земята в района е плодородна, а хората са свикнали и обичат да я обработват.