"Излагането на концентрации на фини частици над препоръките на Световната здравна организация (СЗО) е довело до 238 000 преждевременни смъртни случая в целия ЕС", се посочва в доклада.
Това е повече от 2019 г., когато фините частици, проникващи дълбоко в белите дробове, са причинили преждевременната смърт на около 231 000 души.
Увеличението контрастира с постоянния спад през последните двадесет години. Общият спад е с 45 процента между 2005 г. и 2020 г., въпреки че според проучването цифрата остава "значителна".
Въпросното увеличение може да се обясни по-специално с факта, че КОВИД-19 е засегнал по-тежко хората с придружаващи заболявания, свързани със замърсяването на въздуха (рак, белодробни болести или диабет тип 2).
Сравнявайки 2020 г. с 2019 г., авторите на доклада са установили още, че броят на преждевременните смъртни случаи, дължащи се на замърсяването на въздуха, се е увеличил за фините частици (PM2.5 - с диаметър под 2.5 микрометра), но е намалял за азотния диоксид (NO2) и за озона (O3).
За озоновите частици (O3), главно от пътния трафик и промишлените дейности, тенденцията през 2020 г. е към намаляване с повече от 24 000 смъртни случая, т.е. спад от 3 процента за една година. За азотния диоксид (NO2), газ, произвеждан главно от превозните средства и топлоелектрическите централи, са регистрирани над 49 000 преждевременни смъртни случая. Това е спад от 22 процента, който отчасти се обяснява с намаляването на пътния трафик по време на пандемията от КОВИД-19.
В годишния си доклад Европейската агенция за околна среда отчита, че ЕС е на път да постигне целта си за намаляване на преждевременната смъртност с над 50 процента до 2030 г. в сравнение с 2005 г.
В началото на 90-те години фините прахови частици са причинили близо един милион преждевременни смъртни случаи в 27-те страни от ЕС. През 2005 г. 431 000 души все още умират в резултат на замърсяването на въздуха, което остава най-сериозната екологична заплаха за здравето на европейците.