Мария Русанова е преподавател по български език и литература в Националното училище за танцово изкуство. Заедно с преподавателската си дейност сътрудничи активно в печатните издания със статии, очерци и интервюта по проблеми на балетното изкуство. Рецензията за балета „Козият рог“ е предоставена от Държавна опера-Русе. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.
С премиерата на балета „Козият рог“ на 23 октомври т.г. в Русе проф. Петър Луканов отбеляза своята 91-годишнина.
Има нещо съдбовно в това събитие, обединило знакова личност, знакова творба и знаково място. Русе е градът, от който в далечната 1955 година започва пътя си към звездите легендарният ни хореограф, на русенска сцена осъществява и първите си постановки. „Козият рог“ е балет-епопея, балет, който няма аналог в историята на българския танцов театър, най-бляскавата скъпоценност в богатото творческо наследство на проф. Луканов. А за проф. Луканов каквото и да се каже, ще е малко. Личност-епоха, не просто автор на безброй шедьоври, а творец на балетната ни история.
Петър Луканов е хореограф с мащаб, за когото няма неизследвани полета в необятния свят на танца
но негова запазена марка са големите сюжетни съвременни спектакли - „Легенда за любовта“, „С любов за любовта“, „Ромео и Жулиета“, „Парижката света Богородица“. Безспорен е приносът на големия ни творец към българската танцова драматургия. „Дъщерята на Калояна“, „Нестинарка“, „Хайдушка песен“ и най-вече „Козият рог“ са ярки самобитни спектакли с изцяло български сюжет, музика и хореография, без които не можем да си представим националния ни балетен театър. Музикалност, въображение, усет за драматичност, вродено умение за пластично извайване на образите - много са качествата на таланта му, но като че ли от най-силните е умението да разказва чрез движения - интересно, увлекателно, завладяващо. Балетът „Козият рог“ в най-голяма степен илюстрира достойнствата на Петър Луканов.
Още от първата си поява през 1983 година на сцената на Софийската опера постановката „Козият рог“ е обречена на успех. Съчетаването на сюжет (едноименния разказ на Николай Хайтов), музика (Красимир Кюркчийски) и хореография (Петър Луканов) може да значи само едно - шедьовър.
Това е спектакъл, на който зрителите забравят, че гледат балет.
И най-запалените почитатели на техническата виртуозност спират да броят пируети
и да обръщат внимание на високите скокове и природните данни. Всички в залата следят със затаен дъх случващото се, а на трагичния финал сълзите не са изключение. Единодушно „Козият рог“ е обявен за най-българския балет, а мястото му в репертоара не се поставя под съмнение.
Чест прави на ръководството на Русенската опера и в частност на художествения ръководител на балета на операта Весела Василева, че избра именно тази изключителна творба, за да отбележи годишнината на изтъкнатия ни хореограф. Освен че е подобаващ начин да се отдаде почит на проф. Луканов,
русенската сцена се сдоби със спектакъл, превърнал се в класическо наследство на българския балетен репертоар
а русенската публика ще има удоволствието да се радва на тази разтърсваща и силно въздействаща танцова драма.
Още от времето на създаването си постановката се радва на огромен зрителски интерес, който не стихва вече почти четиридесет години. Към днешна дата спектакълът претърпява още три реализации - една в Русенска опера през 1997 година и две в Софийска национална опера и балет през 2000 и 2006 година. С всяка различна версия проф. Луканов работи с различни екипи като художници, диригенти, артисти и променя танцовата си лексика в съответствие с особеностите на изпълнителите и състава на трупите. Затова именно премира, а не възстановка е най-точното название на настоящето издание на хореографския шедьовър.
Подчертано драматургичен, разказът на Николай Хайтов ненапразно намира своята изключително успешна филмова, а в последствие и балетно-сценична реализация. Либретото на балета е дело на Милен Паунов и съхранява по съвършен начин остро конфликтния заряд на творбата.
Обикнатите от Хайтов теми за насилието, отмъщението и любовта намират своя проникновен хореографски прочит
представен във внушителни танцови картини.
„И тази кървава история започва с насилие“ - това е началото на разказа. „Насилието ражда насилие“ - формулира Петър Луканов основната идея на спектакъла си, но темата за насилието и агресията, изключително актуална днес, намира своето многостранно развитие в хода на постановката. В свят на жестокост любовта няма място, тя е обречена, а животът е един безкраен низ от насилия. Отмъщението, макар и справедливо, неусетно обсебва и погубва личността, обезсмисля се и се връща обратно, подобно на бумеранг. В природата на човека е да обича и да бъде обичан. И когато тази основна ценност е погазена, победители няма, има само жертви и насилници, има смърт и нещастие.
Драматургия, музика и хореография с епичен размах градят внушенията си
пресъздавайки историческата атмосфера, носещи универсални човешки послания. Осемте картини, представени в две действия, въздействащо и увлекателно илюстрират основните епизоди, като всеки от тях е пресъздаден с точно намерен пластически израз.
Забележителен е психологизмът в представянето на отделните персонажи. Всеки от тях си има точен хореографски портрет. Изключително запомнящи са дуетите на Мария и Кара Иван, наситени с безпогрешни пластически детайли, изобразяващи душевното състояние на героите. Ансамбловите сцени като опожаряването на дома и оплакването на Лазар са шедьоври на националната танцово-симфонична драма. Безспорно най-ефектната и въздействаща сцена е финалът. Покъртителната сцена на самоубийството на главната героиня, последвано от картината на отчаяния баща, увиснал на чановете, сякаш разпънат между небето и земята, е ненадмината като сила на трагичното внушение.
Истински апотеоз на окаяната историческа съдба на българина е финалът
на балета „Козият рог“ и хореографско-симфоничният образ се извисява до най-проникновените прозрения в българското изкуство.
Естествено, че атмосферата на Родопите и епохата на Османското владичество не може да оживее без помощта на художника и сценографа. От времето на първата версия сценографията и костюмите претърпяват промени, но остават основните елементи - завесата-символ, планината, чановете. Художници на спектакъла през годините са били имена като Иван Йорданов, Боянка Чомакова, Валентин Топенчаров, Васил Докев, Цветанка Петкова-Стойнова - творци с изключителен принос в родната оперно-балетна сценография.
В настоящата версия художественото оформление бе поверено на Габриела Кърджилова
Може би поради липса на опит с мащабни продукции, може би поради недостиг на средства (вечният проблем на мнозинството културни институции) декорите определено отстъпваха от тези на предишните постановки. Изкуствените материи, декоративно изглеждащите чанове не допринасяха за картината на историческа автентичност, която сценографията би трябвало да произведе. Костюмите, изградени в по-пастелни и графични тонове, са сполучлива стилизация на народното облекло и с тази част от общото оформление на спектакъла младата художничка се е справила по-добре. Естествено, че творба като „Козият рог“ е голямо предизвикателство за всеки сценограф, а работата с проф. Луканов безспорно ще допринесе много за израстването на Габриела Кърджилова, която е в началото на професионалния си път.
Един спектакъл истински оживява с убедителното актьорско пресъздаване на хореографския текст, а такова определено имаше. Последната версия на „Козият рог“ е изпълнена от артисти, които не са били родени, по времето на първата премиера. Верен на своя принцип да дава път на младите и този път проф. Луканов не измени на почерка си и повери ролите на артисти от най-новото попълнение в трупата. Както в много от балетните театри в страната и трупата на Русенската опера не прави изключение, като е приела в редиците си много чуждестранни изпълнители.
За пръв път в историята на балета „Козият рог“ главните мъжки роли бяха поверени на чужденци
Красивият и елегантен италианец се превъплъти в ролята на Лазар, избраника на Мария. Голямото откритие на проф. Луканов е японецът Масаки Такада за ролята на Кара Иван.
„В тази роля японският изпълнител е стопроцентов българин“ - казва изтъкнатият ни хореограф и е абсолютно прав. С изключително верен усет Масаки Такада пресъздава суровото величие на образа си. Мащабните скокове, резките движения създават внушението за сила и непоколебимост. Впечатляваща е автентичността, която е постигнал в интерпретацията на този полкова български персонаж японският изпълнител.
Изключително нежна, излъчваща мекото сияние на старинна икона бе Станислава Караджова-Пенчева в интерпретацията си на Елина. С плавни пеещи движения балерината пресъздаваше тъжната съдба на героинята си.
Цветелина Катрин Иванова е поредното откритие на проф. Луканов и една от най-интересните изпълнителки на образа на Мария. В историята на балета преобладават два типа интерпретации, в които балерината е по-убедителна или в момчешкото превъплъщение, или в лиричните сцени на събудилата се женственост. Цветелина Катрин Иванова обединява и двете лица на героинята си, събирайки в изпълнението си полюсни състояния. Балерината показва рядко срещаната, особено за младата възраст, способност за психологичен детайл. Спонтанна и първична в пресъздаването на „момчето“ Мария, лирична и женствена в дуетите с Лазар, истинска стихия в оплакването на любимия си и с последвалия самоубийствен конфликт с Кара Иван - Цветелина Катрин Иванова представи героинята си зряло и убедително.
Сред актьорските постижения на изпълнителския състав не може да бъде пропуснато името на Тияго Виктор. Младият бразилец изпълни ролята на Хюсни, с такава енергия и драматизъм, че моментално привлече погледите към себе си. Хищните движения, котешката пластика пресъздаваха естетично и виртуозно образа на звяра насилник.
И тази премиера бе посрещната с нестихващи аплодисменти. С „Козият рог“ проф. Петър Луканов отбеляза своя рожден ден. Вместо да получи подаръци, големият ни хореограф подари истински празник на русенската публика, но самият той и цялостното му творчество са един безценен дар за българската култура. Дай, Боже, още дълги години да радва и вдъхновява с присъствието и с примера си!
Мария РУСАНОВА