Събитието е част от инициативата „Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство“.
По думите на Йовева целта на семинара е да създаде кръг от общност, която да има повишено разбиране по темата и да се превърне в посланик на историческата памет за спасението на българските евреи. Според нея съществува проблем на медийно и комуникационно ниво. „Считам, че и в създаването на образователните програми има още много какво да се наваксва и да се додаде, за да може тези млади хора да разбират в пълнота сложността на проблема“, коментира още Снежана Йовева.
Пред БТА тя разказа и за предстояща изложба, подготвяна с ДКИ, с която ще бъде отбелязана 80-ата годишнина от спасението на българските евреи. Една от целите е тя да съществува и във виртуален формат, за да може да достигне до по-голям кръг от публики чрез дипломатическите мисии и медийните партньори на института, съобщи Йовева.
Темата за спасението на българските евреи бе сред акцентите на семинара в Боровец. Историкът доц. Стефан Дечев коментира, че разказът за оцеляването на българските евреи трябва да бъде съчетан с този за българската отговорност за депортацията на евреи от Северна Гърция, Вардарска Македония, Ниш и Пирот. Водещият на „История.бг“ по БНТ Георги Ангелов добави, че в страната и днес се наблюдава наличие на „латентен расизъм“, който се изразява на битово равнище.
В рамките на форума бе представен и проект за Национален план за действие за борба с антисемитизма и опазване на еврейското културно наследство. Следва интервю със Снежана Йовева.
Г-жо Йовева, каква е целта на семинара „Посланици на инициативата“?
- Семинарът, именуван амбициозно „Посланици на инициативата“, е част от програмата, която изпълнява Държавният културен институт заедно с Дипломатическия институт и Министерство на външните работи. Той е във връзка с проект по Норвежкия фонд за стратегическо сътрудничество в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство.
Основната цел на семинара е да включи млади професионалисти, журналисти в това число, които да комуникират темите и така да се превърнат в реални посланици на историческата памет за спасението на българските евреи. Тази жива памет, която живее в различни семейства. Паметта, която може да се открие и в музеите или в синагогата в София или тази, която очаква своето възстановяване, във Видин, в Самоков и т.н. Другият разказ е това, което е оставено като местно, градско наследство – например домът на фамилия Арие, която сега е паметникът Сарафската къща в Самоков.
Всичко това ще бъде живо във времето, когато младите хора са убедени в тази историческа истина и успяват да я разпространяват през различните канали. Дали ще бъде през медии, през социални мрежи, през приятелски кръгове, през реализирането на индивидуални проекти…
Много други дейности ще бъдат инструмент за културни политики, които да популяризират този разказ и тази памет. Подготвяме национална изложба, която е в рамките и на инициативите, посветени на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи. Подготвяме и един т.нар. виртуален гид през местата на памет и др. Ще имаме възможност да предоставим на нашите дипломатически мисии няколко филма със субтитри, които артистично-творчески интерпретират темата, свързана и със спасението, и с различни измерения на проблема.
Избрахме да бъдем партньори през изминалите месеци на два доказали се фестивала, защото през и чрез тяхната програма, успявахме да стигнем до по-широк кръг от публики, измежду които има реални посланици на инициативата. Това са „София Документал“ и „Синелибри“. На двата фестивала имаше тематични филми, които се докосват до тази тема. Имаше и разговори, дебати, дискусии с някои продуценти и хора, които се занимават с кинокритика и кинорежисура. Така че да може да се създава кръг от общност, която вербализира темата и която я разбира.
Струва ми се, че в днешно време повърхностно минаваме през такива чувствителни въпроси – какво е Холокост, къде и как се е случило спасението, каква е ролята на гражданското общество, ролята на различни гилдии в тези мракобесни времена. Каква е била ролята на юристите? В момента има и такава инициатива за създаването на паметник следващата година, посветен на ролята на българските адвокати. Така че в този смисъл, нашият екип считам, че успява да се докосне – надявам се – до правилните решения и пътища за споделяне на тази историческа памет?
Имат ли младите хора в България сетивност към темата за антисемитизма и смятате ли, че липсата на единство на тези два разказа за спасението на българските евреи, за които се говори по време на събитието, води до объркване сред учениците, които за първи път се запознават с темата?
- Със сигурност са объркани, защото, както виждаме, има проблем и на медийно ниво, и на комуникационно. Считам, че и в създаването на образователните програми има още много какво да се наваксва и да се додаде, за да може тези млади хора да разбират в пълнота сложността на проблема – че той не е еднозначен, че има недоизказана историческа истина. В този смисъл, това не достига до тези млади хора. Или ако достига, не достига разбрана.
Ето тук е ролята на т.нар. „Посланици на инициативата“. Тук е ролята на националните медии, тук е ролята на училището, на образованието, на университета. Не на последно място и ролята на тези, които взимат политически решения.
Какво ще представлява подготвяната от ДКИ изложба във връзка с 80 години от спасението на българските евреи?
- Само ще открехна страницата за подготовката на тази изложба. Работи се с екип на Регионален исторически музей в София, държавна агенция „Архиви“, няколко регионални музеи в страната, Национален исторически музей… Идеята е екипът от специалисти с ръководител госпожа Гезенко от държавна агенция „Архиви“ да представи интересен интерактивен разказ за паметта от моята еврейска улица, или нашата еврейска улица, какъвто ще бъде и слоганът на тази експозиция.
Имаме амбицията тя да бъде и във виртуален формат, за да може да достигне през и чрез нашите дипломатически мисии до по-голям кръг от публики. През и чрез нашите медийни партньори от Българската телеграфна агенция, Българското национално радио и Българската национална телевизия този виртуален продукт също да бъде видим.
Има интерес още от сега изложбата да гостува и в град Пловдив. Така че се надяваме това да не бъде изложба със статичен формат. Работим с амбициозни дизайнери и очаквайте по-друго решение, което да може да има по-динамичен живот. Надявам се, че в рамките на точно месеца на спасението – март, когато може би ще бъде най-силният тласък от отбелязването на 80-ата годишнина, ще имаме възможност да покрием широко информационно смисъла и посланието на тази изложба.
Какво ще включва програмата за популяризиране на приноса на българските евреи за развитието на българската държава и общество, включена в проекта за Национален план за действие за борба с антисемитизма и опазване на еврейското културно наследство?
- Вече дадох немалка част от тези примери. Именно чрез вече разработени фестивални проекти или подготовка на нови изложби, ние реално популяризираме това наследство. Един интересен проект е един маршрут, гид за местата на памет в триъгълника на толерантността в нашата столица, където знаете, че влиза и именно Музеят за история на София, който ще бъде домакин на нашата изложба. Така че този гид ще бъде и в английска версия, в хартиен формат и в дигитален.
Ще провокираме млади артисти да разработват проекти на плакати, които интерпретират темата, свързана и с езика на омразата, и с фалшивите теми и новини. Предстои да се лансират този конкурс и резултатът ще бъде още една изложба. И се надявам тези плакати – форми на протест или форми на споделяне на истина – да бъдат също част от нашите визуални проекти.
Кои са другите примери за възможни културни маршрути, свързани с еврейската общност?
- В момента сме на етап, в който пътеводителят се печата и той ще има премиера. Ще открехна само, че тези маршрути са много повече през разказа на различни семейства и лични истории, отколкото през институционалните точки на тази памет.