Централните банки са купили рекордните близо 400 тона инвестиционно злато през третото тримесечие на 2022 г., което е с над 300 процента повече спрямо същия период на миналата година, показва доклад на "Уърлд Голд Кансъл" (World Gold Council (WGC). Това е най-масивното изкупуване на злато от институциите от 1967 г. насам, твърдят от компанията за търговия с валута и благородни метали "Тавекс" (Tavex).
Покупките на банките се случват в контекста на понижение на цената на жълтия метал от 8 процента в долари.
"Тенденцията на изкупуване на злато от централните банки и крайните потребители вероятно ще се запази. За институциите то е безрисков актив, който се разглежда почти като заместител на парите в брой в счетоводния баланс. За хората инвестиционното злато е стабилен актив, който исторически предпазва отлично покупателната способност на спестяванията в дългосрочен план и е много добър инструмент за диверсифициране на личното портфолио", коментира Даниел Василев, главен икономист в "Тавекс".
Тази тенденция се наблюдава през последните тринадесет години. Тя не е случайна. Данните показват недвусмислено, че покупателната ни способност се предпазва успешно чрез инвестиционно злато. През последните двадесет години еврото е изгубило около 40% от покупателната си способност, a цената на златото в евро нарасна с впечатляващите 471%. Можем да разгледаме и по-кратък период. От началото на пандемията единната валута се обезцени с 15%, измерена през индекса на потребителските цени в еврозоната. През същия период цената на златото в евро се повиши с почти 20%. Централните банки са нетни купувачи на злато през всяка година от 2008 г. Оттогава те са закупили общо над 6000 тона от ценния метал. За сравнение това е малко под общите резерви на САЩ (8,8 хил. тона), който е най-големият притежател на злато в света, или почти два пъти повече от запасите на Германската централна банка.
Турската централна банка е най-големият купувач на злато през последните три месеца, увеличавайки резервите си с 31,2 тона. Покачването се случва на фона на най-високата инфлация в страната от края на миналия век насам. През последните месеци Узбекистан също е редовен купувач, като увеличава запасите си с по 8,7 тона всеки месец от април. Челната тройка се допълва от Индия, която е сред най-големите притежатели на жълтия метал. В Централна и Източна Европа от ниската цена на злато са се възползвали Сърбия и Чехия, Полша и Унгария, които са традиционни купувачи през последните години.
Освен покупките на централните банки, също се повишава и търсенето на инвестиционно злато от крайните потребители. Лидер по растеж сред страните отново е Турция, където търсенето на златни монети и кюлчета се покачва с над 300 процента. В Русия търсенето също расте с над 300 процента, а основните причини са премахването на данъка от 20 процента върху кюлчетата и монетите и сериозната несигурност пред местната икономика. В Европа търсенето се повишава средно с 28 на сто, а в България нарастването е с 29 на сто, което е малко над средното за континента. В Румъния обаче повишаването е значително – с почти 150 на сто на годишна основа през третото тримесечие.