„Сабазий синкретизира култовете на много божества", обясни проф. Борисов. "В ранните разкопки тук са намерени редица оброчни паметници, като сред тях са статуя в естествен ръст, на централно място в светилището, изработена прекрасно от всички страни. В притворите на базиликите съм намерил плоча на Зевс и Хера, а най-големият и най-силният синкретизъм на Сабазий е точно със Зевс. Има оброчни паметници на Аполон, на трите нимфи, на Асклепий. Най-големият принос на тазгодишните ни разкопки е точно идентифицирането на археологическите данни с епиграфските паметници“, каза той.
Обектът е наречен антично, ранновизантийско и средновековно селище, защото има културни пластове от всички тези епохи, каза археологът. На мястото има основи на зидове от три раннохристиянски базилики, изградени една върху друга. Всички те са върху останките на езическо светилище от Римската епоха. Върху руините на тези базилики е имало средновековен параклис и около него се развива голям некропол, от който са проучени 130 гроба.
Първата базилика е най-малка, без притвор, каквато е била традицията тогава, градена от ломени камъни и спойка кал. Тя е съществувала кратко – не повече от 20 години. Изградена е около средата на четвърти век и най-вероятно по времето на Юлиан Отстъпник е била разрушена от лоялност към новата власт. Около началото на пети век изграждат нова, значително по-голяма базилика с притвор, с абсида от изток, която съществува почти до средата на пети век. В началото на шести век изграждат нова базилика върху стените на старата.
„Целта на разкопките беше да намерим пода на светилището, който се оказа от силно трамбована сивожълтеникава глина“, каза още професорът. Открит е зид, който археолозите отнасят към първото светилище. На надпис, датиран през 202 година, намерен още през миналия век, се говори, че във времето на Септимий Север Август и Марк Аврелий Антонин, т.е. Каракала е било възобновено едно светилище на Сабазий.
„Намерихме бронзова монета на Константин Велики, която е много полезна за датиране – началото на 4 век, когато евентуално мястото е било обитавано", каза заместник – ръководителят на проучванията Генчо Димитров, който е директор на музея в Нова Загора. "На запад от кръглата сграда , т.нар. светилище, открихме втори зид с по-широк диаметър, който образува едно кръгло помещение с диаметър 28 метра. Има причини да смятаме, че то огражда кръглото помещение. Остават въпросите дали вторият кръгъл зид е първи строителен период от светилището или двете кръгли сгради са били успоредно строени. В пространството между двата кръгли зида открихме няколко големи фрагмента от червено-черни стенописи с големина близо 35-40 см. Предстои те да бъдат реставрирани, консервирани и експонирани. Сред другите находки е бронзова апликация на Горгона Медуза, няколко бронзови монети, по-ранни от тези на Константин Велики и много тежести за рибарски мрежи, които са традиционните тук находки за тези по-късни византийски пластове, които са разрушили една част от светилището“, посочи Генчо Димитров.
Първите проучвания тук започват през 1976 година, разказа проф. Борисов, който си припомня, че именно на този обект е започнала научната му кариера. На мястото тогава е била строена напоителната система „Средна Тунджа“. При прокопаването на първия канал са били скъсани абсидите на базиликите и тогава започват спасителни разкопки. През годините са се правили археологически разкопки с различни прекъсвания. През 1985-1990 година, отново във връзка със строителството на напоителната система, е имало широкомащабни проучвания, като тогава учените са попаднали на средновековен квартал от втората половина на 12 век. Открит е масовият некропол на това поселение.
С мястото е свързан един огромен некропол от 26 надгробни могили. Сред тях е една от най-големите могили – Дългата могила, висока 22 метра. Там през 1976 година са проучени три докторски гробници с много богат инвентар. Оттам е най-голямата находка на медицински инструменти в България. Според данните от проучванията тези гробници принадлежат на потомствени лекари.