От ИЕФЕМ-БАН посочват, че женската трансгранична трудова мобилност е съвременен социален феномен, който постоянно се разраства, особено през последните две десетилетия. Но в исторически план женските трудови миграции са изключително момински, особено до Втората световна война. Да бъде слугиня в големия град или фабрична работничка в тъкачната индустрия се превръща във важен момент от жизнения път на девойката от село. Това води до значими промени в жизнения цикъл на момичетата и в характеристиките на локалната култура между двете световни войни, както и до трансформации в брачните стратегии и социализацията им.
Неизследваната тематика за женската трудова мобилност ще бъде конкретизирана за региона на Габрово, където бързото развитие на текстилната индустрия още в края на XIX век води до въвличане на девойките от редица села наоколо във фабричното производство. От друга страна, слугинчетата от Вакарел се превръщат още в края на XIX век в специална прослойка и с висок рейтинг в столичния град. Те допринасят за бързата промяна на социалните отношения в родните си локални общности. Масовата женска трудова мобилност превръща слугинството в големия град в своеобразен канал за културен обмен между града и селата наоколо.
Слугинството може да бъде определено като социален посредник за ранната модернизация на българските шопски села, като улеснява проникването на новата западноевропейска култура и градски образци в малката селската общност. Като социален феномен, то е останало с положителната си оценка в колективната памет на местните жители и е част от устните истории, разказвани в семейството.
Проектът се осъществява заедно с Европейската програма за сътрудничество в областта на научните изследвания и технологии COST 2020, по проекта "Женската трудова мобилност - минало и настояще", финансиран от Фонда "Научни изследвания".