„Това е дреха, която заема уникално място в света на модата“, каза пред АФП Ана Джаксън, ръководител на отдела за Азия в музея „Виктория и Албърт“ в Лондон и комисар на изложбата „Кимоно“.
Повече от 200 кимона ще бъдат представени пред публиката. Някои от тях са от периода Едо през XVII век. Модели на Джон Галиано и Алекзандър Маккуин, вдъхновени от традиционната японска дреха, също ще бъдат сред експонатите на изложбата.
Кимоното привлича по много начини – то е декоративно, изработено от красиви материали, с мотиви. Япония е страна с удивителна култура. Кимоното е луксозно, лесно за носене и елегантно, казва Ана Джаксън.
В началото на XX век правите форми и драпериите на кимоното започват да влияят на европейските дизайнери. Кимоното не следва извивките на тялото и, за разлика от западните дрехи, не прави разлика между женска и мъжка фигура. Затварянето на кимоното се осъществява от широк твърд колан, който ограничава ходенето при жените.
Освобождавайки се от кимоното през XX век, японските жени получиха свобода. Европейките и американките пък започнаха да възприемат тази дреха, каза Орели Самюел, бивш директор в музея „Сен Лоран“. В Япония носенето на кимоно губи популярност след 50-те години. През 1997 г. Бьорк позира в кимоно за обложката на албума си „Homogenic“. Фреди Меркюри носи кимоно на сцената и у дома си. През последните десетилетия модата на кимоното се завръща в Япония. Младите хора започват да отхвърлят „бързата мода“, каза Ана Джаксън.