Програмата е одобрена от Министерския съвет през 2018 г. и се финансира от Министерство на образованието и науката. Тя акцентира върху ключов момент в актуализираната Европейска стратегия – ускорено разработване и комерсиализиране на технологиите за съхранение и регенериране на енергия от ВЕИ и улавяне и оползотворяване на въглеродния диоксид. Водеща научна организация е БАН.
Основната цел на програмата е подкрепа на научноизследователски и научно-приложни и демонстрационни дейности за развитие и въвеждане на нови технологии, свързани с възобновяемата енергия и декарбонизиране на икономиката. За изпълнението ѝ е създаден консорциум от 16 организации - както институти на БАН, така и висши училища. Основният научен колектив, който изпълнява дейности по програмата, обхваща ядро от 200 учени от партньорските организации, подбрани въз основа на тяхната компетентност, а отделни дейности ще се изпълняват и от други учени.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски разказа за създаването на програмата. Ревалски отбеляза, че тя показва, че учените могат да предложат проекти, които са в интерес на обществото. По думите му програмата показва тясната взаимовръзка между БАН и висшите училища.
Координиторът на програмата акад. Константин Хаджииванов отбеляза, че програмата съдържа компоненти както от научно естество, така и от научно-приложно, включително демонстрационни. Той посочи, че в трите различни направления на програмата са изработени аналитични доклади, които показват състоянието на проблема в световната наука, с акцент върху актуалното положение в страната. Хаджииванов обясни, че те са изпратени на министерствата веднага след изготвянето им. Той допълни, че връчват по един екземпляр от документите при всяка смяна на правителство, за да са “сигурни, че ще им бъде обърнато подходящото внимание”.
Академик Хаджииванов представи и състоянието на програмата към настоящия момент. По отношение на научната продукция, той отбеляза че има много голямо преизпълнение при заложени 26 публикации, към момента учените отчитат 104 статии. Той отбеляза, че обръщат още по-голямо внимание и на качеството на научните публикации. При заложени 14 статии в списания от най-високата категория т. нар. Q1 категория по Web of Science, в момента имаме 37, което е над 250 процента, каза още той. Ученият отчете преизпълнение и в показателя за участия в научни форуми и изложения. Той коментира, че по време на пандемията форумите са били силно ограничени, но в началния период са имали доста сериозни участия.
В рамките на компонент 1 от програмата “Съхранение и преобразуване на възобновяема енергия” бяха представени пост‐литиево йонни батерии и водороден генератор с анионпроводяща мембрана. Показан беше и проект за автономно енергийно захранване на еднофамилни къщи и малки бизнес обекти чрез хибридна енергийна система с “нулева емисия”. В Компонент 2 “Електрически превозни средства и водородна мобилност” учените разказаха за постигнатите резултати при работата си по иновативен биоелектрохимичен подход за регенериране на благородни метали. Представен беше и демонстрационен плавателен съд HydRUforce с хибридно задвижване. Някои технически проблеми са забавили друг проект в рамките на тази част от програмата - създаването на тролейбус, задвижван на водород. Въпреки забавянето обаче вече има интерес към проекта от страна на голямата унгарска фирма “Икарус”, отбеляза чл. кор. Евелина Славчева.
Учени от Русенския университет представиха работата си по демонстрационен речен плавателен съд HydRUforce, задвижван с водород и слънчева енергия. Работата по него е извършена в периода 2019-2021 г. В работата по проекта освен учените от Русенския университет “Ангел Кънчев” са участвали БАН, Техническия университет в София и Общините Силистра и Русе. HydRUforce е с нулеви въглеродни емисии. Съществена иновация на плавателния съд е комбинирането на енергия освен от слънчеви панели и от водородна горивна клетка за задвижването му. За корпус на плавателния съд е използван понтон със соларен покрив. Корабът вече е имал едно демонстративно плаване, но все още не е регистриран, заради ниските води на р. Дунав. Предстои това да се случи и тогава да се извършат поредица от лабораторни изследвания, разказаха от РУ “Ангел Кънчев”. От учебното заведение допълниха, че натрупаната експертиза по време на създаването на този плавателен съд е използвана за разработването на проект за водородна мобилност в Русе, част от който е преоборудване на тласкач на Българско речно плаване с водородно задвижване.
По компонент 3 “Ефективни методи за улавяне и оползотворяване на въглероден диоксид” бяха представени ефективни катализатори за превръщане на левулинова киселина в биогорива.