Събитието е озаглавено „Пътешествие около света“ и ще се състои на 28 ноември. В него музикантът си партнира с Инва Мула (сопран) и Генц Тукичи (пиано). В програмата на концерта са включени произведения от традиционната музика не само на Албания, но и на други държави по света. Специално за изявата си в София, триото е направило селекция и измежду 20 български песни.
Олен Чезари изпълнява повече от десетилетие интерпретации на традиционни мелодии от десетки различни държави. Това се отразява и в първия му албум Unexpected (2010 г.), излязъл година след като за първи път музикантът усеща магията на тази комбинация от звуци пред публика.
„Преди много време имаше земетресение в Италия, в Акуила и целият град беше паднал. Италианското правителство събираше артисти, които да изпълняват пред населението. Извикаха и мен и се случи невероятна история. Отидох и имаше около 3000 души в публиката, които бяха загубили всичко – къщите си, семействата си, близки хора, животни. Бяха отчаяни. Отидох с подготвен репертоар. След като завърших първата песен, никой не ръкопляскаше. Това се случи и след втората песен. Тогава скъсах листа си с репертоара пред тях и им казах, че ще изсвиря песните, които те искат да чуят. Започнаха да казват някои песни, но тази игра не се получи. Затова направихме друга – да ми кажат на кое място по света биха искали да са в този момент“, разказа цигуларят.
С концерта „Пътешествие около света“ музикалното трио отбелязва и 100 години от откриването на дипломатическите представителства в Тирана и София. „Вярвам, че приликите между двете култури са свързани със сходствата в двете обществата. Те растат и се развиват по един и същи начин, но освен това и страдат, защото и двете държави са били под управлението на Османската империя за много дълъг период от време“, коментира пред БТА посланикът на Албания в София Доника Ходжа.
Каква е ролята на изкуството в дипломацията и как музиката помага на хората да опознаят чужди народи и традиции? На тези въпроси отговарят още Олен Чезари и Доника Ходжа пред БТА.
Каква програма ще бъде представена на концерта в Софийската опера и балет?
Олен Чезари: Ние променяме програмата в различните места, на които отиваме. Мисля, че ще повторим програмата, която представихме в Париж, но с малко изменения. Определено ще бъде пътешествие около света. То ще поднесе на публиката в София най-известните песни, които хората пазят в сърцата и съзнанието си. Аз ще изпълня танго от Пиацола, както и няколко произведения на Мориконе, който е гений на класическата музика от новата ера.
Ще представим виртуозни творби и това, в което се опитах да убедя хората от моя екип, е да превърнем този концерт в щастливо преживяване. Защото – да, отиваш в операта и слушаш арии и всички класически произведения, които са невероятно красиви, но понякога имаме нужда от малко повече енергия. И мисля, че в това шоу ще имаме много енергия.
По какъв начин мястото, на което свирите, променя концепцията за програмата?
Олен Чезари: В този случай правим пътешествие около света и това е в основата на програмата. Когато говорим за най-красивите италиански песни, те са поне 100, така че ние избираме две или три от тях. По същия начин правим и с френските, и с албанските. Има толкова много красиви албански песни. Когато правихме селекцията за концерта в България, ние чухме около 20 песни. Обичам фолклора тук. Много е известен Женският вокален хор на Българското радио и телевизия. Този хор трябва да бъде защитен от ЮНЕСКО, според мен. Наистина е уникален за света и мисля, че целият свят го познава.
Българският фолклор е напълно различен от музиката в останалата част от света. Затова е уникален.
Как музиката ни помага да опознаем чужди народи?
Олен Чезари: Музиката е мост, който свързва хората. Когато слушаш хубава музика, сърцето ти преминава в различно състояние на съществуване. Това се опитваме да правим – да покажем енергията си пред публиката и да я получим от нея. В този момент се опитваме да дадем живота си в техните ръце.
Кои са предизвикателствата в интерпретирането на толкова различни музикални култури?
Олен Чезари: Първото предизвикателство е, че трябва да си добър в това, което правиш. Трябва да обичаш песните, а ние определено ги обичаме. Мисля, че основното предизвикателство е в техниката. Трябва да си много добър технически. Например, може да изпълняваш танго дори без да знаеш как да свириш на цигулка, но няма да звучи добре. Трябва да научиш повече от историята на тангото – кой е основателят, да кажем, на тангото. Аз смятам, че Пиацола е основател на тангото. Трябва да разбереш в какви условия е станало това, какъв е танцът… Трябва да се задълбочиш, за да разбереш какво представлява тази музика, за да можеш да я интерпретираш по правилния начин.
Какво Ви накара да се влюбите в този вид изпълнения?
Олен Чезари: Невероятен въпрос. Преди много време имаше земетресение в Италия, в Акуила и целият град беше паднал. Италианското правителство събираше артисти, които да изпълняват пред населението. Извикаха и мен и се случи невероятна история. Отидох и имаше около 3000 души в публиката, които бяха загубили всичко – къщите си, семействата си, близки хора, животни. Бяха отчаяни.
Отидох с подготвен репертоар. След като завърших първата песен, никой не ръкопляскаше. Това се случи и след втората песен. Тогава скъсах листа си с репертоара пред тях и им казах, че ще изсвиря песните, които те искат да чуят. Започнаха да казват някои песни, но тази игра не се получи. Затова направихме друга – да ми кажат на кое място по света биха искали да са в този момент. Те започнаха да крещят Америка и изсвирихме блус. След това казаха Бразилия и изсвирихме самба.
Публиката се включи много емоционално в тази игра. Трябваше да свирим около час, а след три часа все още изпълнявахме. Бях много уморен и се опитах да си тръгна близо пет пъти, но беше невъзможно. На десетия опит да се оттегля една възрастна дама дойде в бекстейджа и ни каза: „Моля ви, не спирайте. Нямам къде да отида, спя в колата си пред мола. Така поне отклонявам ума си, моля ви, заведете ме около света с музиката си“. И така, свирих до 2:00 ч. сутринта, след това не можех повече да свиря. Но от това преживяване дойде и първият ми албум „Unexpected“, и този тип концерти, които наричаме „Пътешествие около света“.
Как се породи партньорството Ви с Инва Мула и Генц Тукичи?
Олен Чезари: Трябваше да имам голям концерт в Тирана през 2017 г. и поканих Инва да е гост-звезда в шоуто. Направихме две или три песни заедно, които бяха прекрасни. След това я поканих на концерт, който бях уговорил за папата, с най-добрите звезди на Албания. И след този концерт си казахме, че изпълненията ни заедно са невероятни – защо да не направим и турне. Обиколихме САЩ и Канада. И от тогава запазихме триото с Генц Тукичи.
Свирили сте на статуята на Христос Спасителя в Рио де Жанейро, както и пред държавни глави и папите Йоан Павел II, Бенедикт XVI и Франциск. Кое е изпълнението, предизвикало най-много вълнение у Вас?
Олен Чезари: Специални за мен са концертите, свързани с благотворителност. Правим едно събитие, в рамките на което лекарите събират пари и ги използват за сърдечни операции на деца на възраст от нула до две години. Ако тези деца не бъдат оперирани, вероятно няма да оцелеят. Затова мисля, че е най-емоционално, когато използваш това, което правиш, изкуството си за такива каузи.
Освен 110 години от независимостта на Албания, с концерта в Софийската опера се отбелязват и 100 години от откриването на дипломатическите представителства в Тирана и София. В тази връзка, какво влияние оказва изкуството - и в частност музиката - на дипломацията?
Доника Ходжа: Не само аз мисля, че артистите са най-добрите дипломати от всички. Техният език е универсален. Те могат да комуникират с всички народи и чрез изкуството хората се познават по-добре и комуникират помежду си. Ето защо, това е най-добрият начин да отпразнуваме такъв голям повод като 110-ата годишнина от независимостта на една много стара страна, но не толкова стара като държавност, и 100 години на чудесни и отлични отношения с приятелска страна като България. Тези 100 години не са свързани с установяването на дипломатически отношения, защото те датират от 1913 г., но заради Първата световна война дипломатическите представителства са отворени през 1922 г.
По какво си приличат и по какво се различават българската и албанската култура?
Доника Ходжа: Вярвам, че приликите между двете култури са свързани със сходствата в двете обществата. Те растат и се развиват по един и същи начин, но освен това и страдат, защото и двете държави са били под управлението на Османската империя за много дълъг период от време. И това несъмнено е нещо, което е оставило отпечатък у нас. Нашите взаимоотношения през вековете също са ни събирали. Има много български топоними в Албания, има българско малцинство в Албания. Има и лингвистично малцинство в България, има все още населено място, в което хората говорят архаичен албански език. Дори в съвремието ние сме развили еднаква визия и споделяме сходни разбирания по социалните теми, например. Избрали сме еднакъв евроатлантически път. Всичко това може само да ни обедини.
Как исторически са преплетени съдбите на двете държави?
Доника Ходжа: Преди създаването на нациите, хората са променяли своето местонахождение и както казах – има българско малцинство в Албания. Но мога да кажа, че в малко населено място, тук в България, което е било голям център през 16 и 17-и век, е основан от албанци. Това е Арбанаси. Така че не само село Мандрица е останало албанско в своите дух и традиции, но и Арбанаси, което е основано и в което са живели албанци повече от два века.
Затова, неизбежно, това е създало преплитане на нашите народи. В края на 19-и и началото на 20-и век нашите патриоти са се борили за независимостта на Албания тук, от България, защото България е освободена по-рано от Османската империя. Ние бяхме една от последните държави, които се освобождават.
Това са само някои факти, които показват връзките между двете държави. Но не са само те. По време на комунистическия период, особено непосредствено след Втората световна война и до 60-те години, много от нашите студенти са учили в България заради специалната връзка със страната. И има също много смесени бракове от тези години. След 60-те години имахме забавяне във взаимоотношенията, но последва бум през 90-те. През тези години България беше основният икономически партньор на Албания. И това, което искаме да направим сега, е да сближим повече икономиките на двете страни, защото това има директен ефект върху благополучието на хората.
Олен Чезари е роден през 1975 г. в Албания. Едва на 17 години той завършва „Санта Чечилия“ в Рим като най-младият цигулар в историята на музикалните консерватории в италианската столица. Носител е на наградата „Моцарт“ и се записва в университета „Моцартеум“ в Залцбург. Под егидата на италианско-американския диригент Руджеро Ричи, когото смята за свой наставник, Чезари печели първа награда за интерпретацията си на произведения на Паганини и влиза в международната общност „Foyer des Artistes“.
На 20-годишна възраст цигуларят се премества в Ню Йорк, където започва да изследва различни жанрове музика като джаз, черно, соул, рап, кънтри и етно. През ноември 2010 г. издава първия си албум „Unexpected“.
Д-р Доника Ходжа е извънреден и пълномощен посланик на Република Албания в Република България от октомври 2018 г. Доника Ходжа завършва бакалавърска степен по английски език в университета в Тирана през 1998 г. През 2000 г. тя прави следдипломна квалификация по „Дипломация“ в Средиземноморската академия за дипломатически изследвания към Малтийския университет. Придобива магистърска степен по евро-американски езици и литератури в университета „Ла Сапиенца“ в Рим и става доктор по история на международните отношения в същия университет през 2010 г.