В последните години в града се печатат двата ежедневника „Черно море“ и „Народно дело“, като вторият към 2020 г. вече е бил седмичник. В момента статистиката посочва, че във Варна излизат три вестника, които според Демирев са „Народно дело“ (вече месечник), „Позвънете“, който е седмичник, но съдържа само обяви, и „КИЛ“, тематично насочен към култура и литература, с променлива периодичност.
За разлика от Община Варна, останалите общински администрации в областта имат собствени печатни издания, макар и те да са с различна периодика. Демирев припомни, че Варна е имала общински вестник. Той е бил един от първите, създадени в страната след Освобождението от османско владичество. Стартира през 1889 г. и излиза до 1944 г. Направен е опит да бъде възстановен след 1989 г., като се списва за кратко с актове на Общината, но не е запазен.
Варна не е прецедент и други български градове са без ежедневници, но в повечето има поне един вестник, който излиза веднъж или два пъти седмично. Големите градове са представени с по няколко издания, каза Демирев и даде за пример Велико Търново, където имат два ежедневника, както и Бургас с най-дълголетния вестник в страната - „Морски фар“, датиращ от сто години. Според него не е нормално във Варна да се публикуват новини единствено в месечник.
Тази ситуация променя много знанието за града, смята специалистът. „Голяма част от паметта за историческите факти и събитията идват от периодичните издания, които се пазят в библиотеките и се преглеждат от изследователите. През годините библиографите описват части от тези издания, което улеснява търсенето“, споделя Демирев и посочва, че когато няма какво да се опише, няма да има и какво да се намери в бъдеще. „По този начин губим изцяло това, което се случва в ежедневието на града, неговата душа“, категоричен е той.
Все пак библиотекарите във Варна са взели решение да съхраняват информация от интернет и преглеждат всеки ден избрани страници, за да запазят определени линкове, които съдържат информация за значими събития и случки. „Това е субективен труд“, отбелязва Демирев, „този, който описва аналитично периодичното издание, преценява коя статия да остане. Ясно, че не може всичко да бъде описано, защото това е обемно и безсмислено“. Критериите са дали тази информация би интересувала някого в бъдеще, защото специалистите имат поглед какво търсят читателите през годините в библиотечните фондове. Очаквано се оказва, че злободневните новини отстъпват на значими събития в сферата на културата, политиката, социалните дейности.
Всъщност библиотекарите вадят ключа от информацията, посочва Демирев. Съхранява се целия вестник, който може да се разгледа, но за по-лесно ориентиране се извлича описание в картотека. Тези описания вече не са на хартия, а дигитални, но базите данни са огромни. „Това, което сега е модерно да се казва „мета данни“ в библиотеките се върши от повече от сто години. Това са всъщност данни за данните и е основата на библиографската наука“, уточнява той.
Нещата с интернет обаче са различни и според Демирев той не е надежден източник на информация, защото прекратяването на съществуването на един сайт е най-лесното нещо. Няма как да предположим какво ще се случи с времето дори с онези, които изглеждат силни и съдържат много информация. Тогава запазените от библиотечните специалисти линкове няма да имат никаква стойност, защото няма да водят наникъде.