По законопроекта бяха представени редица забележки както от заинтересованите страни, така и от членовете на комисията. По тази причина председателят й Мартин Димитров предложи да се отложи разглеждането на проектозакона до получаване на съответните становища по него, като тогава ще се прецени кога отново проектодокументът ще бъде разгледан.
Той съобщи, че ще се направи работна група между първо и второ четене на проекта на закон, с по-дълъг срок на работа и с участието на заинтересованите страни. Ще бъдат поискани становища от БНБ, КФН, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет по процесуалните въпроси, залегнали в него.
Проектът на закон има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година за представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО, посочи Янко Топалов, заместник-министър на икономиката и индустрията при представянето на законопроекта. С него се създава специална уредба по отношение на представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите, която съответства изцяло на разпоредбите, принципите и целите на ресорна евродиректива.
Законопроектът предвижда няколко нови положения: значително разширяване на материалния обхват на представителните искове, като са включени нови области - защита на данните, финансовите услуги, пътуване и туризъм, енергетика, телекомуникации, права на пътниците, предоставяне на услуги. Освен това се разширява кръгът на квалифицираните организации, имащи право да предявяват представителни искове за обезщетение за вреди. Представителните искове за обезщетение за вреди ще могат да предявяват не само сдруженията на потребителите, както е до момента, но и Комисията за защита на потребителите и квалифицирани организации, определени от държави-членки на Европейския съюз, поясни заместник-министърът. Той допълни, че се предвиждат единни критерии за признаване на квалифицираните организации за предявяване на тези искове. Създава се възможност съдът да извършва контрол за конфликт на интереси при предявяване на исковете за обезщетение, както и задължение за търговеца за информиране на заинтересованите потребители от представителния иск за обезщетение за всяко влязло в сила съдебно решение за преустановяване или забрана на незаконосъобразна практика.
Законопроектът предвижда влязло в сила съдебно решение, с което се установява нарушение на колективни интереси на потребителите, да може да се използва като доказателство в исковете за обезщетения за вреди. Освен това, ще има възможност и за спиране на давностните срокове за предявяване на представителен иск за обезщетения, като по законопроекта давностните срокове по тези искове ще спират да текат по отношение на заинтересованите потребители от момента на предявяване на представителния иск за преустановяване или забрана на практика до влизане в сила на окончателното решение на съда. Със законопроекта се предвижда увеличаване на размера на санкциите за неспазване на съдебни актове, каза още заместник-министърът.