Съставител на "Обновяване на причините: Радой Ралин" е Пламен Дойнов.
"Доминират темите за спецификата на радойралиновия хумор, за екзистенциално-философските доминанти в лириката му, за първите му концептуални естетически търсения, определени като нюансизъм и натурфилософия, за споровете около личността и творчеството на Радой Ралин, за случаите и скандалите с негови книги", разказват издателите.
По думите им образът на големия лирик и сатирик се прояснява като един от най-разпознаваемите в историята на българската литература от втората половина на ХХ век.
Радой Ралин е псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов (1922-2004) - български писател, поет, сатирик, дисидент. През годините работи и под други имена - Раликор, Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Димитър Ралин, Ралко, Радойа.
Бил е редактор (1945-1946) в списание "Славяни“. През 1946-1949 г. е редактор във вестник "Литературен фронт“. Бригадир в Югославия (1947). През 1949-1950 е в Чехословакия да изучава езика и културата на страната. Участва в Младежките фестивали в Букурещ (1953) и в Москва (1957). Заедно с Милчо Левиев създава през 1965 г. формацията "Джаз фокус“ за озвучаване на късометражните филмчета на сатиричната кинорубрика "Фокус“.
През 1952-1961 г. е редактор във вестник "Стършел“, 1961-1963 - във вестник "Литературни новини“ и Студията за игрални филми. Редактор е в издателство "Български писател“ (1967-1968), в Българска кинематография (1976-1987), във вестник „Литературен фронт“ (1987-1990). От 1992 г., заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов, издава за кратко вестник "Щастливец“.
Радой Ралин активно твори във всички жанрове на сатиричното изкуство. Той въвежда нетрадиционни за българската сатира кратки жанрови форми - като апострофа, афоризма и сатирична парабола. През 2003 г. е отличен за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата с национална литературна награда за хумор и сатира "Райко Алексиев“.
През 1993 г. връща наградата "Добри Чинтулов“, защото е "компрометирана в миналото“. През 1998 г. отказва предложената от президента Петър Стоянов лична пенсия "за заслуги“. Отказва да приеме и финансовото изражение на държавната литературна награда "Христо Г. Данов“ за 2000 г. в размер на 5000 лева. Не приема награда от Народното събрание по случай 24 май, придружена с 2000 лв., както и наградата за цялостно творчество от 11-ия кинофестивал във Варна "Любовта е лудост“ (2003).