Новата военна стратегия на Макрон има за цел да утвърди Франция до края на десетилетието като независима и уважавана ядрена сила в условията на все по-големите глобални рискове, произтичащи от ситуацията в Украйна.
"Европа вече не е защитена от ракетни удари и атаки с дронове. И ние трябва да се приспособим към тази реалност", каза в сряда френският президент в средиземноморската военна база Тулон, където представи новата военна стратегия на страната с реч, продължила 45 минути, предаде Асошиейтед прес.
Франция иска да бъде "независима, уважавана, гъвкава сила в сърцето на европейската стратегическа автономия" със силни връзки с НАТО, заяви той.
Войната в Украйна мотивира Париж да се фокусира върху укрепването на отбранителния капацитет на ЕС, чиято сигурност все още до голяма степен зависи от САЩ и НАТО, отбелязва АП.
"Когато в Украйна настъпи мир, ще трябва да оценим всички последици" съобразно една "нова архитектура на сигурността" в Европа, каза още Макрон.
Той подчерта, че "надеждното, модерно" ядрено възпиране е от ключово значение, а Франция е единствената страна от ЕС, която разполага с ядрени оръжия.
"Със самото си съществуване нашите ядрени сили допринасят за сигурността на Франция и Европа", посочи той.
Неотдавна Макрон обаче каза, че евентуална ядрена атака от страна на Русия в региона няма да предизвика ядрен отговор от страна на Париж, припомня АП. Стратегията на Франция "се основава на това, което наричаме основни национални интереси. ... Те изобщо няма да бъдат застрашени" в такава ситуация", заяви миналия месец Макрон по френската телевизия.
"Случващото се в Украйна не просто илюстрира вече съществуващи тенденции. … Тази война изяснява и състоянието на света, в който се намираме, отслабването на нормите и табутата, възбудата на апетитите. Тя бележи този опасен момент, в който старото равновесие е поставено под въпрос, а новото все още не е постигнато", каза още френският президент, цитиран от базирания в Обединените арабски емирства англоезичен в. "Нешънъл нюз“.
В петък Макрон откри петото издание на Парижкия форум за мир, чиито главен фокус тази година е "предотвратяването на разрушителна поляризация на света", се посочва на сайта на събитието.
Парижкия форум за мир се провежда ежегодно от 2018 г. насам по инициатива на френския държавен глава. "Идеята на форума не беше той да се занимава пряко с международни конфликти, а по-скоро да предложи международна сцена за диалог между много представители на частния сектор и гражданското общество“, казва Джъстин Вейс, генерален директор и основател на мероприятието.
Кратката времева дистанция между речта на Макрон в Тулон и форума в Париж прави впечатление на някои анализатори. "Как да съчетаем новата военна стратегия на Франция с дипломатическите елементи на един форум за мир, в който участват делегати от цял свят“, пита се британският журналист Деймиън Мак Елрой в материал, публикуван във в. "Нешънъл нюз“.
"Жозеп Борел, върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността, се опита да направи точно това по време на сесията в петък“, посочва Мак Елрой.
"Първото нещо, което трябва да направим в отговор на войната в Украйна, е да помогнем на страните, които пострадаха най-много, да се справят с тази криза и ние правим това по много начини", каза в петък ръководителят на европейската дипломация пред участниците в Парижкия форум за мир, цитиран от "Нешънъл нюз“. "Второто е да поемем геополитическите си отговорности и ние направихме това”, допълни Борел.
"За първи път ЕС се намеси, за да предостави военна подкрепа на Украйна. Опитваме се да постигнем енергийна независимост от Русия и дадохме на Украйна статут на кандидат за членство в Европейския съюз“, каза още Борел.
"Искаме и можем да създадем нова инфраструктура за сигурност в Европа", изтъкна той.
Ден след като Макрон представи новата военна стратегия на Франция и едва 24 часа преди откриването на Парижкия мирен форум, френската столица бе блокирана от протести.
В четвъртък стачкуващи работници затвориха половината от парижкото метро, като освен машинисти, по улиците излязоха и учители и други служители от публичния сектор, които настояваха правителството и работодателите да увеличат заплатите съобразно нарастващата инфлация, предаде "Франс 24“. Протестни шествия имаше и други градове, като през последните месеци недоволството от инфлацията все по-често става повод за масови протести във Франция.
Макрон се сблъска със сериозни предизвикателства във вътрешнополитически план още от юни насам, понеже два месеца след като спечели президентските избори, оглавяваната от негова центристка коалиция загуби мнозинството си в парламента. Това навежда някои анализатори на мисълта, че външнополитическата активност на френския президент има специфична мотивация.
"Няма съмнение, че макар и да се сблъсква с известни трудности, Макрон се справя доста добре с това да привлича вниманието на международната общност. Откакто Русия нахлу в Украйна, той започна да прекарва все повече време на световната сцена и обръща все по-малко внимание на вътрешната политика на Франция, където опонентите и коалиционните му партньори му създават редица спънки“, пише пакистанският колумнист Имран Халид в материал, публикуван във в. "Дейли сабах".
"Макрон смята, че сега моментът е подходящ. Ако става въпрос за инициатива за мирно уреждане на конфликта в Украйна, той ще се покаже като инициатор на целия процес. Ако се водят преговори по иранската ядрена програма, Макрон ще бъде в центъра на консултациите, убеждавайки всички заинтересовани страни да се вслушат и в него. Ако Вашингтон се нуждае от подкрепа за стратегията си за сдържане на Китай, Макрон ще бъде видян да се застъпва за американската войнственост, противопоставяйки се на нарастващото влияние на Пекин в Индо-Тихоокеанския регион. Ако възникне необходимост от ускорено присъединяване на Финландия и Швеция в състава на НАТО, Макрон ще запретне ръкави и ще започне да убеждава европейските лидери да загърбят формалностите и да ги допуснат пакта. А след оттеглянето на Меркел и след като пъпната връв на Великобритания с ЕС беше прекъсната с Брекзит, Макрон вече безспорно е единственият виден европейски лидер и най-големият застъпник на проевропейските идеи, който има способността да си осигурява челно място в медиите“, пише още Имран Халид.