Форумът, чийто медиен партньор е БТА, включва близо 60 събития за малки и големи, в които учени от различни дисциплини ще „превеждат“ на разбираем език сложни научни концепции.
Университетът за деца е инициатива на преподаватели от университети, инженери, на хора, които се занимават с наука и на професионалисти в различни сфери, обясни Киряков. Той уточни, че експертите работят с младите хора извънкласно, особено през летните месеци, когато в Еленския балкан провеждат академии, а не просто летни лагери за деца.
Всички експерименти, които правим пред учениците, са наши, авторски разработки, допълни Киряков. Демонстрациите са от най-различно естество – за различни природни закони и явления, електромагнитната индукция, генериране на електричество. Има и много експерименти, свързани с електрониката и роботиката, които са уникални, защото пак са свързани със създаване на наши продукти, посочи още Киряков.
Децата не са виновни, че не са заинтересувани особено в училище, защото много често им е скучно, сподели експертът. Според него, когато нещата им се показват по атрактивен начин, слушат повече, запомнят, учат, интересуват се.
За себе си Киряков казва, че също е бил учител и е наясно колко са претоварени преподавателите, за да отговорят на всички изисквания и да минат целия материал в учебника. Само че не остава време за практически занятия, което е проблем, посочи експертът. По думите му това е и една от целите на Университета – да помогне на учителите, да ги снабди с инструменти, които да вадят като фокусници, за да „хващат“ вниманието на учениците си, а и да повишават имиджа си в техните очи. Практическите експерименти не винаги изискват някакви сериозни финансови ресурси, посочи Киряков. По думите му много от техните разработки позволяват показване на физични и химични явления едва ли не с подръчни материали, което обезсмисля извинението за липсата на лаборатории в някои училища. Освен това, припомни експертът, днес има инструменти, чрез които могат да бъдат финансирани модерни STEM кабинети. „Можем да се похвалим, че тъй като това е тенденция в световен мащаб, разработваме българско ноу хау за такива лаборатории, защото желанието ни този тип обучение да присъства във всяко училище. Готови сме да обучаваме, а и вече обучаваме учители и екипи на учебни заведения“, каза Киряков.
На въпрос защо организацията се нарича университет, експертът посочи, че сериозни педагогически изследвания показват абсолютна равностойност на възрастните на децата след четвърти-пети клас. Липсват им само понятиен апарат, знания и опит. Така че университетът е условно понятие, той не е категория за възраст, а за знания, обобщи Киряков.