МИНА: Мнозинството от ромските жени в Черна гора не работят и нямат трудов стаж, показва проучване

Мнозинството от ромските жени в Черна гора не работят и нямат трудов стаж, а след като се омъжат, много малко от тях продължават образованието си, съобщи черногорската агенция МИНА, позовавайки се на проучване за статута на жените в ромската и египетската общност.
Проучването е част от проекта „РЕ [ромска и египетска] общност: здравеопазване, образование, заетост и социални права“, осъществен от Центъра за разследваща журналистика на Черна гора и от Центъра за ромски инициативи с подкрепата на Делегацията на ЕС в Черна гора.
Целта на проекта е подобряване на положението на ромите и египтяните в Черна гора със специален акцент върху положението на жените и момичетата от тази общност.
Проучването е проведено от Центъра на мониторинг и проучване (CeMI) чрез няколко фокус групи в Подгорица, Никшич и Биело Поле.
Ръководителката на изследването Ивана Войводич каза, че целта е да се проучат предизвикателствата и проблемите, които засягат качеството на живота на ромите и египтяните в Черна гора и по-специално на децата и жените.
Тя каза, че едно от основните послания е, че ромските медиатори трябва да бъдат включени в предучилищното образование възможно най-скоро, тъй като децата от тази общност в предучилищна възраст не знаят достатъчно добре черногорския език.
Войводич каза, че участниците в изследването са предимно с незавършено или само с основно образование, рядко са ходили в гимназия и само в един случай има започнато университетско обучение.
„Смята се, че бракът често е свързан с края на образованието на жените“, каза Войводич, добавяйки, че отпадането от училище е свързано с липса на финансови средства, подходящо облекло, но също и с дискриминация.
Говорейки за здравеопазването, тя каза, че основната констатация е липсата на профилактични прегледи и това население посещава лекари само при конкретен здравословен проблем.
Според Войводич за жените от тази общоност не съществува икономическа независимост и равнопоставеност по отношение на заетостта, а патриархалният модел на поведение е много силен и е пречка за заетостта им.
По отношение на детските бракове, тя каза, че изследването се разминава до известна степен с официалните данни, като е установило, че възрастовата граница се е преместила и долната граница вече е близо до 16-17 години, а преди това е била 15 години.
Войводич каза, че 41% от медиаторите са чували за случаи за брак по принуда.
„Две трети от медиаторите вярват, че националните институции предотвратяват уредените бракове“, каза Войводич.
Според нея проучването показва, че респондентите и медиаторите смятат, че домашното насилие е по-рядко, отколкото е било преди.
Изпълнителният директор на Центъра за ромска инициатива Фана Делия каза, че уредените бракове са криминално престъпление като трафика на хора.
„За нас, като организация, е очевидно, че възрастта за сключване на брак се увеличава. Знаем, че много детски бракове се случват, когато децата са само на 13-16 години и че това се случва много по-често, отколкото можем да засечем“, каза Делия, добавяйки, че само тази година са имали осем случая на брак на лица на възраст между 13 и 16.
Делия заяви, че в случай на уредени бракове системата не трябва да се позовава на ромската традиция и да се позволяват подобни браковете с извинението, че няма извършено престъпление.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с босненската агенция МИНА)