При липсата на действащ бюджет няма възможност за адекватна защита за уязвимите групи от обществото, посочва омбудсманът Диана Ковачева

Омбудсманът Диана Ковачева заявява, че при липсата на действащ бюджет няма реална възможност необходимите средства да бъдат адекватно разпределени за подобряване на живота на уязвимите групи от обществото и то в момент на непрекъснато растяща инфлация, която се отразява не само на пенсионерите, но и на всички, работещи в частния и държавния сектор. Това се посочва в становище на омбудсмана Диана Ковачева, което тя изпрати до комисиите в парламента по внесения от Министерския съвет Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2022 г., съобщават от пресцентъра на обществения защитник. Становището е базирано на жалбите и проблемите на гражданите до институцията, се отбелязва в съобщението. 
Диана Ковачева посочва още, че във време на растящата инфлация са необходими действия за приемане на бюджети, които да позволяват на хората да покриват своите нужди и задължения към държавата. 
Като изтъква, че най-важният аспект на бюджета е социалният, Диана Ковачева акцентира на правата на пенсионерите като една от най-уязвимите групи граждани, както и на другите плащания със социален характер. Тя отбелязва, че възрастните хора срещат сериозни проблеми основно заради размера на преизчисляване и осъвременяване на пенсиите им. Оплакванията до омбудсмана са свързани предимно с коефициента, който варира от едно до 1,35 и с който бяха преизчислени пенсиите. Така се стигна до ситуацията, в която от 1 октомври т.г. всички пенсии от трудова дейност се преизчислиха, но само около 1/3 от пенсионерите у нас реално получиха по-висок размер на личните пенсии, отбелязва Ковачева. 
Според омбудсмана единственият начин в подкрепа на достоен живот на българските пенсионери и без да има ощетени от едно бъдещо преизчисляване е пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2020 г., да се преизчислят от 1 януари 2023 г., като индивидуалният коефициент на всяко лице се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2021 г., след което размерът на пенсията се определя при условията и по реда на чл. 70, 75 и 79 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). 
В становището си омбудсманът изброява няколко цели, които няма да бъдат постигнати с предложението за продължаване действието на разпоредби от трите закона за бюджета. 
След увеличението на линията на бедност в България на 504 лв. от 1 януари 2023 г. огромна част от пенсионерите ще получават пенсии под тази линия, посочва Ковачева. Тя отбелязва също, че с този бюджет няма да може да се предложи вариант за адекватно на инфлацията осъвременяване на пенсиите по чл. 100 от КСО от 1 юли следващата година, както и че няма да може да се преизчислят пенсиите, така че да не остане пенсионер с доход под прага на бедност. „За поредна година без решение ще остане проблемът при прилагането на чл. 102, ал. 2 от КСО, което означава, че и през 2023 г. служебно преизчисляване на пенсиите ще се прави от първо число на април, а не от началото на годината и така пенсионерите отново няма да получат увеличение в пенсиите си за четири месеца на годината. Увеличението им ще е само за периода от май до декември на съответната година“, пише омбудсманът.
Диана Ковачева посочва още, че няма да може да бъде актуализиран дневният минимален и максимален размер на обезщетението за безработица. Остават неосъвременени и размерите на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст и на дете до осемгодишна възраст от бащата (осиновителя), както и средномесечният доход и размерите на месечните и еднократните помощи по Закона за семейни помощи за деца. Не е предвидено увеличение и на други нормативно определени плащания.
По отношение на Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г. омбудсманът изразява безпокойство, че се запазва практиката за лимитиране на дейността на лечебните заведения с произтичащите от това нарушено право на своевременен достъп на пациентите до специалисти и медико-диагностични дейности, както и върху невъзможността за повишаване нивото на заплащане от НЗОК и заплащане за нови дейности, лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.
В становището си Диана Ковачева отбелязва също необходимостта от гарантиране на правото на хората с трайни увреждания на справедлива месечна финансова подкрепа. Тя смята, че е необходимо да бъдат предприети действия за промени в чл. 70, т. 5 от Закона за хората с увреждания, като към получаващите социална пенсия за инвалидност се добавят и хората с пенсия за военна инвалидност или наследствена пенсия, също с право на чужда помощ. 
Друг проблем, който омбудсманът поставя, е за размера на издръжката, изплащана от държавата, когато осъден родител не изпълнява задължението си. „Дори и с последното увеличение на сумата в размер на 90 лв., тя е крайно недостатъчна и не кореспондира с разпоредбата на Семейния кодекс и с идеята, която е вложил законодателят за защита на най-добрия интерес на детето. В Конституцията изрично е прокламирано, че децата са под закрилата на държавата и обществото, което значи, че държавата и обществото дължат защита на правата на децата, особено на тези, които са в уязвима ситуация, заявява омбудсманът.