Здравей, Петя! Правнукът ми е много малък - само на 4 години. Най-много искаме да е здрав, родителите му и ние да го възпитаваме добре, да се учи успешно в училище, а по-нататък, какъвто и избор да направи за професия, да е щастлив в живота си. Кръстен е на дядо си, който е наш син, а като ги видя да си играят със строител двамата с мъжа ми - с прадядо му, все ми идва да кажа: „На дядо архитекта!“. Синът ми и внуците не станаха архитекти като мъжа ми, имат други професии, в които са много успешни наистина, но малко ни е дерт за това и така си въздишаме... Обаче забелязвам, че всички се радваме, че малкият се увлича да играе на строежи. Знам, че татко му преглежда какви строители и конструктори се продават в магазините и в интернет и от време на време казва, че е видял нещо страхотно, но за по-големи деца. Дали му купува отсега такива, не знам. Може и да изчаква да попорасне, че може и по-хубави комплекти да се появят на пазара. Мисля си, че не бива едностранчиво да се развива детето. Например съпругът ми е показвал различни таланти в детството си, дори е свирил и на музикален инструмент. Такива са ми бабешки вълненията, макар че гледаме и ние да не изоставаме от модерността. Ама не можем изобщо да й насмогнем и много от новите неща не ги разбираме. Приятно ми е, когато децата и внуците ни ги обясняват разбираемо. Изобщо не мога да се оплача от децата - имаме много добра връзка и топли отношения. Но за да сме в крак с правилните подходи за развитието на детето, много чета и се допитвам до учителките, като го вземам от детската градина. Затова се обръщам и към теб, че прабаба и прадядо „да си сверим часовника“. Пък за правнука си мисля, че може и счетоводител да стане като прабаба си :) Мария, 71 г.
Здравей, Мария! Описвайки своите вълнения и впечатления, свързани с най-малкия потомък на семейството, отваряш пролука в екранното платно, на което се наслагват кадри, запечатали най-различни лични и общи за много хора житейски трудности, както и сюжети на злободневието, свързани с обществени проблеми от икономически и политически характер.
Да надникнем през пролуката
и да видим света, който ни показваш чрез атмосферата в твоето семейство.
В твоята възраст хората обикновено чувстват скъсяване на житейската перспектива, личното бъдеще им се замъглява. Ако са заобиколени от близки, на бъдещето гледат чрез перспективата, която си представят за по-младите от тях. Други хора, които живеят повече сами, но с грижа за хората, се опитват да проникнат в него с мисъл за перспективата на идните поколения. Поради чувството за по-къс личен хоризонт откриват
повече простор в спомените от миналото
към което се обръщат, за да го прелистят като стар албум и със снимки от младостта, и с дрехи и предмети от нея. Оживяват мигове на радост, страдание, влюбеност, лишения, наслада. Лицето се огрява от усмивка или по него потича сълза, дъхът спира или пък гърдите се изпълват за някоя въздишка.
В писмото си, Мария, ни споделяш мисли, прострени заедно в твоето сега, в миналото и в бъдещето чрез поколението - сина, внуците и правнучето, което е на 4 години, с
припомняне на ценностите, неподвластни на времето
„Най-много искаме да е здрав, родителите му и ние да го възпитаваме добре, да се учи успешно в училище, а по-нататък, какъвто и избор да направи за професия, да е щастлив в живота си“.
Представяме си как по мъжка линия във фамилията ви се предава личното име от дядо на внук и може би и каква енергия, чувство сигурност и сила от дедите си предавате напред в поколението чрез продължаването на традицията - „Кръстен е на дядо си, който е наш син“, а също и чрез способностите. Това у теб поражда радост - „като ги видя да си играят със строител двамата с мъжа ми - с прадядо му, все ми идва да кажа: „На дядо архитекта!“, извиква и въздишка - „Синът ми и внуците не станаха архитекти като мъжа ми, имат други професии, в които са много успешни наистина, но малко ни е дерт за това и така си въздишаме...“.
Казваш, Мария, че те са избрали нещо друго, но и че са
наистина много успешни в професиите си
Дотук в рода професията на архитекта може да не се е наследила, но вероятно са достойни наследници на архитекта баща, дядо и прадядо. Във всички времена това е респектираща професия, за успехите в която допринасят талант, задълбочено учене, изследване на опит от миналото, смелост за новото, познания за стабилност на основи в строежите и естетически усет за конструкцията и за детайлите. Успешността на сина ти и внуците в техните професии дали не се дължи на много подобни качества, които те също са развили по примера на съпруга ти? С това, запечатан с образа и качествата на дядо си, те продължават да носят професионалиста архитект в себе си.
Надеждата за продължение е в упованието на вас, по-възрастните, но личи и във въодушевлението на младите - „Обаче забелязвам, че всички се радваме, че малкият се увлича да играе на строежи“. Тук откриваме в рода ви и
още една сила - страстта към играта
Съпругът ти на тези години има сили и желание да си играе с правнучето на строежи, а внукът, също увлечен в играта, се вдъхновява от съвременните играчки: „Знам, че татко му преглежда какви строители и конструктори се продават в магазините и в интернет и от време на време казва, че е видял нещо страхотно, но за по-големи деца“. С твоето разсъждение дали той му купува отсега такива или може би изчаква детето да попорасне, „че може и по-хубави комплекти да се появят на пазара“, да отворим скоби за родителите, които може би въздишат пред рафтовете и в онлайн магазините с хубави, но скъпи комплекти за игра.
На децата не им е нужно всичките им играчки да са специални
С такива бихме могли да ги зарадваме на празник - рожден ден, Коледа и Нова година, за да преживеят спомена за това като специален подарък. В ежедневието можем да им подаряваме още по-специалното си отношение и време с тях, докато рисуват фантазиите си, примерно за вълшебен дворец, невиждан небостъргач, супер гараж за състезателни коли, разбира се, и модели за дрехи на куклата, сцена за домашен театър...
Особено вълнуващо е правенето на къща от кашон. Може да е със стаи от кутии за обувки и с тапети от шарената хартия, останала от разопаковането на последния им подарък. В строенето заедно на сграда от подръчни материали те стават свидетели как рисунката им се превръща в скица за проект, как се полагат основи, как конструкцията може да пропадне, ако не е добре укрепена.
Въображението на детето влиза в обмен с въображението на родителя
- с удивление открива как това, което е назовало, примерно мивка и вана, става възможно чрез превръщането в ръцете на таткото на една бяла кутийка от козметиката на мама в обзавеждане за банята в картонената къща, как парче от розовото фолио от букета за рождения й ден става завеса в тази баня, прикрепена с корниз от сламката от последното изпито сокче. По естествен начин в подобни игри неусетно и практически децата броят и пресмятат части и елементи - усвояват математиката, преповтарят научени току-що думи за предмети и действия при ръчната изработка - усвояват речта и обогатяват речника си, но най-вече
интензивно общуват с мама или с татко, заедно увлечени в играта и в правенето
Придобиват и важен опит - старателно залепеното може и да се отлепи за съжаление, но разочарованието се преодолява, ако не се откажат и започнат отново с подсигуряване с още скрепежни материали.
Тук прескачам на финалните думи на писмото ти, Мария: „Пък за правнука си мисля, че може и счетоводител да стане като прабаба си :)“. Архитект и счетоводител са вечни професии - такива, които вероятно никога няма да изчезнат. Разбира се, че правнукът може да стане и счетоводител, като поема заряд и от теб! В днешно време има много деца, които не умеят да ползват разумно и джобните си пари, и по-големи суми, които получават от сурваки или на рождени дни. Някои са склонни веднага да занесат голяма банкнота за почерпка на други деца, с която да спечелват приятели.
Как да правят добър избор
дали да удовлетворят незабавно подобен порив, как да удържат на него за постигане на нещо друго, което предполага търпение, усилия и спестяване - е предизвикателство за големите в семейството при възпитанието на децата. Но ето, че и в направата на къща от картон баба може да помогне с опита си: какво имам налично, какво още ми трябва; дали да го купим от магазин или книжарница, дали пък не можем да го заменим с нещо друго и да спестим пари, които да използваме за нещо, което е хубаво, но не можем да си го направим сами.
Важността на широкия обхват на способностите
за професия, която изисква разнообразие от такива, напомняш, Мария, с думите: „Мисля си, че не бива едностранчиво да се развива детето. Например съпругът ми е показвал различни таланти в детството си, дори е свирил и на музикален инструмент“. Знаем, че за архитектура се кандидатства с математика и рисуване. Но за да стане човек добър в тази професия, наистина не е достатъчно да е само добре подготвен за изпитните задачи по тях. Тази подготовка се извършва надълбоко в личността още от детството. Математиката е изкуство при намиране на оригинални решения на сложните задачи. В музиката има измерения - по време с паузите и дължината на тоновете, с темпото и ритъма, а мелодията е като звучна рисунка от различни по височина тонове, които биха могли да бъдат минорни, бледи и притихнали в изобразителното „звучене“ на една картина, или пък мажорно възторжени в музиката, контрастни и ярки с това в картината. Такива
линии и замисъл посредством тях
нататък вероятно продължават да вълнуват архитекта, който ги вгражда в своя проект, и с тях сградите придобиват стил, дух, характер, лице, осанка като самите хора. Неслучайно и в изкуствата е взето нещо от тази професия - като архитектониката за литературата.
„Такива са ми бабешки вълненията, макар че гледаме и ние да не изоставаме от модерността.“ Ето това ви представя, Мария, като
хора винаги млади по дух
„Ама не можем изобщо да й насмогнем и много от новите неща не ги разбираме.“ Разбира се, и ние, по-младите от теб, изоставаме в разбирането на много нови неща и ти ни припомняш богатството на близките отношения, които се предават в семейството посредством любовта, искрената загриженост и уважението към другите: „Приятно ми е, когато децата и внуците ни ги обясняват разбираемо. Изобщо не мога да се оплача от децата - имаме много добра връзка и топли отношения.“.
Казвайки „Но за да сме в крак с правилните подходи за развитието на детето, много чета и се допитвам до учителките, като го вземам от детската градина“, можем да обърнем внимание какво отличава компетентния в неговата област - има усет за компетентността на другите и се доверява на други компетентни.
„Затова се обръщам и към теб, че прабаба и прадядо „да си сверим часовника“. Освен за топлотата в общуването, със съпруга ти продължавате да давате и друг важен образец на младите, а и на много на брой ваши набори чрез себе си - какво значи
винаги „в час“ - винаги в готовност човек да се учи
През тази пролука, Мария, която прокара между многото проблеми, потискащи живота на хората, ти ни припомни значението на семейството, на близката връзка и подкрепа от родители към деца и към поколението напред. Даде ни пример как и на възрастта ви с твоя съпруг времето не е спряло.
И като че ли не е толкова солен вкусът на времето - ако се опрем на думи от популярния хит на „Щурците“ - когато както във вашето семейство заобичаме да си го подслаждаме с топлина и любов помежду си.