Проф. Касабов е водещ световен учен в областта на невроинформатиката и невронните мрежи. Той се занимава с разработване на оригинални теории и модели на невронни мрежи, които се използват в повече от 50 страни по света, като развиващите се невронни мрежи (Evolving Connectionist Systems, ECOS) и изчислителната архитектура базирана на импулсните невронни мрежи, наречена NeuCube. Последната използва стандартен шаблон на човешкия мозък, заложен в архитектурата за много по-адекватна обработка на мозъчни данни и на времево-пространствени потоци от данни. Тези разработки се използват за ранна диагноза и предсказване на мозъчни и когнитивни заболявания; интерфейсите мозък-машина се ползват за управление на протези и обекти чрез мозъчни сигнали.
Касабов допълни, че при разработването на проекта NEMO-BMI, в който работи с български учени от Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ-БАН), има специалисти от тези разнообразни области. Като математик, той добави, че колкото повече данни за мозъчните функции има, толкова по-добре математиката ще може да влезе в действие.
Европейският проект NEMO-BMI (невроморфни интерфейси за мозък-машина), при който целта е наред с управлението на протези, за първи път в световната практика мозъчни сигнали да се дешифрират и подават към повредени нерви на гръбначния стълб за тяхното възстановяване чрез непрекъснато самообучение. Това е водещ проект в световната наука, който се разработва в тясно сътрудничество с учени от Франция, Нидерландия и Швейцария, отбеляза Касабов. Българският екип е базиран в ИИКТ-БАН.
Професорът разказа, че човешкият мозък най-много го изненадва с комплексността на функциите, които има; с начина на обучение, което е непрекъснато; с различните видове представяне на времето и на пространството. Човешкият мозък работи в различни нива като наносекунди, милисекунди, минути, часове и векове. Гениите представят нашата памет на ниво векове, отбеляза той и допълни, че това за него е изключително. Интерес за Касабов представляват не само различните аспекти на времето, а и на пространството, защото различни области на човешкия мозък са специализирани за различни неща.
На въпрос в каква степен невромашините ще могат да се доближат до капацитета на мозъка, той отговори, че му е трудно да назове някакви числа. Невромашините в момента се стремят да достигнат като хардуер милиардите неврони в човешкия мозък, каза проф. Касабов и допълни, че това не означава обаче, че те ще постигнат функциите му. На нас ни трябва както хардуер, който да има милиарди неврони и връзки, така и методи, с които да се обучи тази система и тя да продължи да се развива, защото самият мозък е непрекъснато самообучаваща се система, посочи той.
Ученият отбеляза, че в бъдеще може би всички функции на човешкия мозък ще могат да се възпроизведат. Според него засега е трудно да се каже къде и как паметта се развива, как се моделира съзнанието. Няма да има функция, която да не може да се моделира за в бъдеще, допълни Касабов.
Ползата от развитието на невроинформатиката е огромна, защото тя помага на хората, каза проф. Касабов. Опасностите, според него, са свързани с това, че може някой да злоупотреби с това познание, и да се развият системи, които да вредят на човешкия мозък чрез телекомуникации или чрез други начини. Винаги има опасност да се изопачи науката, да се изкриви и да се направи атомна бомба, вместо атомни централи за енергия, както се случвало, добави Касабов. В отговор на въпрос как може да се избегне страхът, че машината може да измести или да завладее човека, той посочи, че това зависи от човека. Ако ние се страхуваме от нещо, то това нещо сигурно ще ни убие, ако не се страхуваме - в наши ръце е как да развием машината, така че, първо, да бъде по-подходяща за комуникация, за симбиоза, и, второ - да я разбираме какво прави, допълни той. Касабов посочи още, че ние искаме да знаем какво става в “мозъка” на машината постоянно и по този начин да можем да установим симбиоза с него, отколкото да се страхуваме от машината.
Като предизвикателство в работата си той определи възможността предварително да се предотврати нещо, което може да се случи с човека и човечеството, преди то да е станало факт. “За мен предизвикателство е да следвам идеите една по една в еволюционен път, а не да имам една идея и да я постигна, и след това да не правя нищо. Предизвикателство е да направя система, която все по-добре може да моделира данните от човешкия мозък, все по-добре може да предскаже индивидуална ситуация за човек като психоза, като инсулт, като неща, които биха могли да се избегнат”, каза още той.
Професор Никола Касабов е роден в Свищов и получава средното си образование в Павликени. Завършва висше образование по компютърни науки и докторска дисертация по математика в Техническия университет в София. Професор е в Окландския технологичен университет в Нова Зеландия и Университета на Ълстър във Великобритания, а от този октомври е гост-професор на ИИКТ-БАН. Касабов е академик на Кралската академия на науките на Нова Зеландия и е номиниран за член на Кралската академия на науките на Великобритания. Почетен професор е в университетите на Окланд и Тийсайд (Великобритания). Публикувал е повече от 700 труда, от които над 300 публикации в световни списания.