Ищецът счита, че „не е налице колективен трудов спор, работодателят не е уведомен писмено за исканията на работниците, не са проведени преговори между работниците и работодателя преди началото на стачката, липсва надлежно взето решение за обявяване на стачка с обикновено мнозинство от работниците/служителите в дружеството“, гласи съобщението. Исковете са предявени на основание чл. 17 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
Ефективната стачка на Синдиката на българските медицински специалисти (СБМС) е насрочена за следващия ден –10 ноември, каза за БТА неговият председател Мая Илиева. Според нея това не е случайно, а „с цел“. „Очаквано е, въпросът е, че е абсолютно некоректно от негова страна (бел. авт. – от страна на директора на МБАЛ – Добрич д-р Георги Желязков) това, което се случва с този натиск“, каза още тя.
Д-р Желязков каза, че исковата молба е заведена „много отдавна“, срещу писмо от 13 октомври, в което се заявява, че медицинските специалисти ще влязат в предупредителни стачни действия и ще преминат към ефективни такива след определен период. По думите му тогава не е спазен Законът за уреждане на колективните трудови спорове.
На 20 октомври ръководството на МБАЛ – Добрич и КТ „Подкрепа“ подписаха споразумение за колективен трудов договор (КТД), съгласно което от 1 ноември основните заплати на работещите в лечебното заведение се увеличават с между 37 и 40 на сто. Според СБМС КТД е незаконен, тъй като е подписан само с една от трите синдикални организации на територията на болницата, обясни Илиева. По думите ѝ има и конфликт на интереси, тъй като председателят на КТ „Подкрепа“ към МБАЛ – Добрич д-р Любомир Божков е „подчинен на бащата на директора“. „Категорично КТД е законен, той е вписан официално в Инспекцията по труда. Ако беше незаконен, това нямаше как да се случи“, коментира директорът на болницата. „Д-р Божков е председател на КТ „Подкрепа“ в МБАЛ – Добрич от повече от 10-12 години. Сключвал е не един или два колективни трудови договора, където д-р Желязков изобщо не е фигурирал на ръководен пост“, допълни той.
Според Мая Илиева „болницата спокойно може да достигне нивата, договорени в отрасловото КТД, без никакъв проблем, но директорът не желае, тъй като, когато се вдигнат основните заплати, ще се вдигне ставката за извънредния труд“, както и класът прослужено време, „тъй като голяма част от колегите са пенсионери или в предпенсионна възраст“. Председателят на СБМС обяви, че ще искат финансов одит на болницата, „защото сме убедени, че тези публични средства могат да бъдат разпределени по друг начин“.
Според д-р Желязков обаче достигането на стойностите по отрасловото КТД изисква ръст на възнагражденията „от порядъка на 93 процента“. Той е категоричен, че това не е възможно. „Така рискуваме стабилността на нашата болница. Не можем да си позволим да доведем болницата до несъстоятелност, приемайки отрасловото КТД. Това е риск, който аз няма да поема, и никой колега, смятам, на моя пост не би го поел“.
По искане на СБМС и другата протестираща синдикална организация – Автономната работническа конфедерация (АРК), бе свикана Арбитражна комисия при Националния институт за помирение и арбитраж, която на 31 октомври определи минималните дейности, които да се осъществяват по време на стачка. По думите на Мая Илиева е невъзможно болницата да работи в пълен обем, както бе обявено от нейния директор, тъй като Арбитражната комисия е определила минималните дейности, което „означава спешна или неотложна медицинска помощ“. „Болницата ще разполага на 100 процента с легловия си фонд, но леглата ще могат да бъдат запълнени само и единствено с хора, дошли по спешност. Тоест, тя няма как да работи по клинични пътеки и със здравната каса“, допълни тя.
По думите на д-р Желязков Арбитражната комисия е отхвърлила „абсолютно всички желания на стачния комитет, а именно – намаляване броя на болничните легла със 70 процента, преустановяване на плановите хоспитализации, транспортиране на пациенти в друга болница“. „Болницата продължава да работи в пълен обем, всички пациенти – спешни, неотложни и планови, се преглеждат и хоспитализират при необходимост, както е било до момента“, категоричен бе той.
От миналата седмица се води списък на желаещите да прекратят участието си в ефективни стачни действия, каза още директорът на МБАЛ – Добрич. Сред тях са и над 90 процента от членовете на АРК в областната болница, които „подадоха официално заявлението си към мен и към председателя на АРК в централата във Варна, че се отказват от членство в АРК и преустановяват стачни действия“, допълни той. „Включително председателят на организацията в Добрич и главният секретар се отказват от членство, потвърждават КТД, който е подписан на 20 октомври за МБАЛ – Добрич, и категорично се разграничават от стачни действия“, каза още д-р Желязков.
Той припомни, че всеки, който иска да се възползва от бонификациите, които дава един КТД, по закон има право да се присъедини към него. „Присъединяването е свързано с такса – така е при всеки един колективен трудов договор, но таксата, която в момента се договори, е по-ниска от тази, която искаха в СМБС за присъединяване“, допълни д-р Желязков.
Разговорите за КТД започнаха на 20 юни тази година. Синдикатът на българските медицински специалисти напусна преговорите на 23 септември, а на 12 октомври го последва и Автономната работническа конфедерация. Впоследствие, на 14 октомври, двете организации започнаха предупредителни стачни действия по един час на ден.
Откритото заседание в Окръжния съд ще се състои от 13:30 часа.