Нека сега да ви разкажа една история. Наскоро имах едно доста интересно преживяване, което със сигурност може да уравновеси много от домашните задължения в едно семейство. Вероятно знаете, че с напредване на времето това да накараш партньора в живота ти да свърши дадена важна домашна задача често може да доведе до разни отрицателни възклицания и отговори, като например: Ехх… кои пердета сега да закачам? Ти знаеш ли какви мачове има днеска… Или пък: Какво толкова му има на вентилатора в банята? Какви странни звуци? Нищо му няма… На пролет ще му направя инспекция. А ето го и любимия ми отговор: Знам, знам… утре ще го свърша това.
И така, ангажираното с важни задачи утре, почти никога не идва, или ако пък съвсем случайно дойде, то е с доста обширни молитви и пазарлъци, които често могат да изнервят обстановката в едно иначе спокойно и щастливо семейно ложе. Сега може би се питате тази пък какво ни занимава със своите лични истории. Ами, истината е, че всъщност моят скромен експириънс, както е модерно да се казва сега, може да послужи и на някоя друга изпаднала в такава ситуация дама.
А самата историята започва така:
След като съм взела навреме от училище любимото ни ученолюбиво съкровище, решавам с него да се отбия до близкия до вкъщи Lidl магазин и да напазарувам няколко продукта за семейната вечеря. Оказа се, че тази седмица веригата предлага тематични мексикански предложения, които страшно обожавам… но да не се отплесвам. Темата на тази история е друга. И така, както спокойно си се разглеждам за любимите на семейството такоси, съвсем случайно забелязвам един обособен сектор в магазина, в който мъжкото присъствие е доста концентирано.
От разстояние разбирам, че се обсъждат и разглеждат всевъзможни машинки и джунджурийки, както често се назовава техническият инструментариум в подобни среди. И, докато бутам смело количката напред и продължвам с избора за вечеря, се сещам за нещо изключително важно. А то е, че вече половин година не мога да се зарадвам на една прекрасна малка синя щоричка, която спешно трябва да се монтира в обособения кът за релакс в нашия дом - просто слънцето там грее много находчиво, а и вечер не искам да споделям с комшийката отсреща на коя приятна книжка спокойно се наслаждавам. И така, вече шест месеца моят скъп любим не намира време за тази скромна монтажна дейност… Затова аз решавам да взема тази задача в ръце. От него знам, че ще ми трябва ударна бормашина (която вкъщи незнайно защо липсва), за да може да се монтира малката ми и сладка синя щоричка. Хващам бързо детето под ръка и се запътвам към сектора с всякакви инструменти, които се оказват от познатата дори и на мен марка Parkside. Там бързо открих това, което точно ще ми трябва, а именно ударна бормашина. От разговорите на домашните майстори в магазина разбирам, че тези инструменти наистина си заслужават, заради съотношението си цена-качество. Както и повечето неща, които съм си купувала досега от любимия Lidl. А аз точно от това имам нужда! Слагам ударната бормашина Parkside прилежно в количката до канелоните с песто и се запътвам с моя наследник към касите. Вече със сигурност знам какво ще правя през уикенда, когато детето е на плуване с баща си, а аз “уж” трябва да се виждам с колегите от офиса, за да проведем заедно един кратък обеден тиймбилдинг…
И така, идва уреченият ден, а аз съм сама вкъщи с ударна бормашина в ръце. Всичко изглежда супер ново и неизучено от мен, но знам, че ако следвам всички безопасни инструкции, всичко ще бъде наред - и че вече ще мога спокойно да се наслаждавам на следобедното ми кафе, без да засичам погледа на любознателната комшийка отсреща. След като прилежно съм маркирала дупките за стойката на щората, слагам ръкавици и очила, иии… пробивам дупките с ударната бормашина и усмивка на лице без да слушам оправдания за това какъв финал по футбол имало на този ден или разни други ми тем подобни.
Изненадващо или не, монтажът на малката ми сладка щоричка ми отне не повече от 15-тина минутки… което пък доста се различава от твърденията на мъжа ми. Но какво да се прави. Поуката на този материал драги читатели, е че винаги може да се впуснем в някое ново предизвикателство за нас, без да се съобразяваме с излишни заключения, като например: това е мъжка работа, остави на мен, или пък: не пипай тука, това са женски задължения. За да има мир и удобство в семейството, спокойно може да си позволим да пробием дупка в стените, без да чакаме на някой да му дойде желанието или настроението. Така той ще се наслаждава на дълго чакания финал по футбол, а аз на сенчестия ми релакс вкъщи. А точно сега се сетих и още нещо! Тази ударна бормашина на Parkside e страхотна идея за подарък на моя “домашен” майстор вкъщи по повод предстоящата дълго чакана Коледа. Без значение кой от двама ни ще я използва.